Forgotten ×|YoonMin|×

×46×

Стана от леглото и излезе от стаята.
Точно така.
Не искаше Джимин да пострада и просто напусна.
Дори излезе от сградата.
Беше странно, че усети студа още с излизането си.
Също и капките дъжд.
Те го мокреха упорито, но той ги игнорираше и просто вървеше напред и от време навреме тресеше главата си, с цел да си избие цялата тази гледка, която го подлудяваше.

Джимин от своя страна не разбра какво се е случило и просто се облече.
Скоро се позвъни на вратата.
Той беше забравил, че на Юнги не му трябва звънец, за да влезе и просто отвори.

-Къде си мислеше, че—

Осъзна, че говори на нищото и се огледа.
Имаше бял плик пред вратата, сложен на земята.
Как ли толкова бързо, някой може да го остави и да си тръгне?
Остава мистерия.
Сега Чим взе плика и се върна обратно на дивана.
Отвори го и вътре имаше бележка.
Юнги не правеше такива номера.
Той беше директния.

”Спри започнатото, докато е време.”

Само толкова?
Изхабили са цял лист заради едно изречение?
Беше кратко, но значеше много.
Нищо, че Джимин не осъзна това.
Запази си го, за всеки случай.
В едно престъпление това би било добра улика.
Всъщност дори не се замисли от кого може да бъде.

Ииии скоро Шуга се прибра.
Мокър до кости, но жив и почти здрав.
Как мъртвец усеща дъжда?
А как се разболява?
И той не знаеше, защото му беше за пръв път през краткия му умрял живот.

-Къде беше?-Джимин го подхвана от вратата, огледа го отгоре до долу неодобрително и продължи.-Защо си мокър?

-Млъкни, мамо. Имам право на личен живот.

-Умрял си. Защо си мокър?

-И ти беше преди час.

-Излязох от банята.

-Искаш ли пак да влезеш там?

-Ъ... добре сменяш темата, Юнги. Признавам те. А сега защо си мокър мамка му?!

-Защото...не знам. Ако знаех, нямаше да се казвам Мин Шуга.

-Само дето се казваш Мин Юнги, ама добре. Оф...вземи от моите дрехи, след като се изкъпеш.

-Ау, какъв си грижовен. Благодаря~

По-големият заподскача към банята в стаята на Джимин, докато той гледаше отегчено.

-Ее, Джимини~ Изпуснах ли нещо?

-Мне. Реших, че си си дошъл като се звънна на звънеца. После се сетих - той е умрял.

-Идиот. И кой беше?

-Не знам. Имаше плик и бележка.

-Номерата на Хосок започват..-измънка под нос.

-А?

-Дай да видя.

-Ей там, в шкафа е.-посочи му.

Шуга кимна и отвори чекмеджето.
Видя плика и бележката.
Хвърли един поглед.

-Внимавай. Няма да те оставям сам вече. Ще спя при теб.

-Това е сексуален тормоз.-размаха малкото си пръстче насреща му.

-Не е? Болен съм, виж.-фалшиво изкашляне излезе от устата му.

-Не, Юнги. Мъртъв си. И дивана е изцяло твой.

-О, я стига. Ако исках да те изнасиля, вече щях да съм го направил около...169 пъти?

-Сега ще се заключвам преди лягане.

-Нееее. Не е безопасно.

-Опасно е да съм около теб. Как влезе в затвора? Изнасили някоя ученичка в тъмната уличка?

-Няма да ти кажа, докато не ме пуснеш да спя при теб.-намигна му.

-Изнудвач. Това е в името на разследването.-отвори му вратата към спалнята си и посочи натам, намръщвайки се.

×××
НЕ ЗАБРАВИХ ЗА УАТПАД

НЕ НЕ СЪМ

Агаххахах...сабо балко.
Не помня ден ли беше, нощ ли ама ще започна да развивам вече разни неща
Искам мнения~

×××