-Какво правим тууук? Скучно ее!-Юнги се разложи на един от столовете, продължавайки да мрънка.
Джимин го игнорираше напълно и това не понасяше на по-големия, който искаше внимание.
Бяха само двамата, защото полицаят отпрати човека, нанлюдаващ камерите в затвора. Искаше на спокойствие да провери записите от последната година, започвайки от началото.
Щеше да отнеме време и той го знаеше, за това цялото му внимание бе насочено изцяло към записите.
-Какво търсиш толкова упорито?
-Няма ли да ми отговориш?!-изръмжа Юнги.
-Търся.-смотолеви набързо, с надеждата, че този отговор ще го задоволи.
-Ясно. Какво търсиш?
-Ъх, Юнги.-отдели поглед от камерите.-Първо: разсейваш ме и второ: не е ли очевидно?
-Запис на какво? Няма да спра, докато не изплюеш шибаното камъче.
-Камъчето е тъпия, но достатъчно хитър човек, който е изтрил досието ти.
-Ще прегледаш цялата година?-изуми се, невярвайки на думите му.
-Да. Сега отивай при затворниците.
-Ще ти помогна.
-Значи не знаеш кой е бил?
-Не. Просто ми е скучно.
-Няма ли да е по-лесно да ми кажеш?
-Няма да ти кажа. Колкото по-късно, толкова по-добре.
-Хубаво. Нека е по трудния начин.-изпуфтя Джимин и се върна към работата си.
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
