×28×

472 64 4
                                    

-Какво правим тууук? Скучно ее!-Юнги се разложи на един от столовете, продължавайки да мрънка.

Джимин го игнорираше напълно и това не понасяше на по-големия, който искаше внимание.

Бяха само двамата, защото полицаят отпрати човека, нанлюдаващ камерите в затвора. Искаше на спокойствие да провери записите от последната година, започвайки от началото.
Щеше да отнеме време и той го знаеше, за това цялото му внимание бе насочено изцяло към записите.

-Какво търсиш толкова упорито?

-Няма ли да ми отговориш?!-изръмжа Юнги.

-Търся.-смотолеви набързо, с надеждата, че този отговор ще го задоволи.

-Ясно. Какво търсиш?

-Ъх, Юнги.-отдели поглед от камерите.-Първо: разсейваш ме и второ: не е ли очевидно?

-Запис на какво? Няма да спра, докато не изплюеш шибаното камъче.

-Камъчето е тъпия, но достатъчно хитър човек, който е изтрил досието ти.

-Ще прегледаш цялата година?-изуми се, невярвайки на думите му.

-Да. Сега отивай при затворниците.

-Ще ти помогна.

-Значи не знаеш кой е бил?

-Не. Просто ми е скучно.

-Няма ли да е по-лесно да ми кажеш?

-Няма да ти кажа. Колкото по-късно, толкова по-добре.

-Хубаво. Нека е по трудния начин.-изпуфтя Джимин и се върна към работата си.

Forgotten ×|YoonMin|×Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon