Forgotten ×|YoonMin|×

×16×

Юнги взе папката от ръцете му, докато Джимин се бе замислил дали да я отвори сега.

-Ох. Дай ми я.-погледна го сериозно.

-Не е хубаво да научаваш за живота ми от някакви хартийки. Ако изобщо има нещо в тази папка.

-Какво? Възможно ли е да няма?

-Мхм.

-Дай да видя.-върна си я обратно и я отвори.

Имаше нещо.
И то беше ужасно дебело.
Листи.
Толкова много.
Изкара ги от папката и започна да ги разглежда.
Празни.
Бяха празни.
Преглеждаше всеки един, но нямаше нищо.
Бели листи.
Нищо повече и нищо по-малко.

-Какво е това, мамка му?!-ядоса се, хвърляйки листите на земята.

-Казах ти.-отговори спокойно духа, сядайки до него.

Намираха се в задния двор на затвора, където пускаха затворниците на разходка рано сутрин.
Сега беше следобед.
Беше празна циментова площадка, заградена от всякъде с високи бетонни стени, а над тях телена мрежа.

-Това няма логика.-промълви Джимин, след 10 минутна тишина.

-Нищо в мен няма логика, дребен.

-Дребен? Защо не спреш?!-ядоса се.

-Забавно е.

-Забавлявай се другаде.-изправи се и започна да събира разпръснатите листи.

-За какво са ти бели листи? Нямаш в принтера ли?

-Ще ги прегледам на спокойствие.

-О да. Гледай празните страници.

-Проблем ли имаш? Трябва да си доволен, че не разбрах нищо за теб.

-Така е.

-Добре.-подмина го, заедно с листите в ръце.

Юнги остана сам, седнал на цимента.
Гледаше празно сивите облаци на небето.
Щеше да завали всеки момент.
Задуха вятър, който доведе един лист до краката му.

Шуга го взе, гледайки празната страница. Изпуфтя и го остави да обикаля площадката.

Юнги се прибра в затвора, защото вятъра се усили.
Листа беше отнесен на телената мрежа, където се заклещи, обърнат на страната, която мъртвеца не видя.

Тя не беше съвсем празна.

''Мин Юнги ще остане забравен''

×××
Нзззз
Мнения плс
×××