Forgotten ×|YoonMin|×

×63×

-А призраците са такива досадници.-изпуфтя Джимин, за да отмести косата, която му пречеше да вижда лицето на Юнги, макар и в мрака.

"Поне не си грозен..."-помисли си и се надигна.

-Уу това ми хареса, Чими. Ама няма да ти се оставя така да ме манипулираш.-допря челото си до неговото и бутна главата му, за да я притисне във възглавницата и тогава и целуна.

"Кретен си остава."

Двамата малко се овлякоха, особено Джимин. Той не очакваше, че един призрак може да го задоволи с целувка така както бившата му приятелка не можеше с какво ли не.

-Още ли искаш?-Шуга облиза устни и се подсмихна, продължавайки са го гледа отгоре.

-Прекали.

-Помня, че ти се увлече повече от мен.

-Сторило ти се е.

-Най-сладък си като отричаш, Чимо.-намигна му.

-И все пак не разбирам как—

Джимин беше прекъснат от устните на Юнги, който не издържа на бърборенето му. Този път беше кратко, колкото да усетят топлината на другия.

-И ти си досадник.-намръщи се по-малкият, след като се отделиха.

-И какво? Харесва ти.-подсмихна се доволни Юнги, защото беше получил каквото искаше. Това беше Пак Джимин.

-Ще видиш какво.-размърда се отдолу и скоро позициите им пак се смениха.

-Реванш ли искаш? Това ми харесва.

Джимин прокара ръката си през панталоните на Юнги и след това нагоре по гърдите, докато не хвана брадичката му и не се доближи опасно близко.
Не правеше нищо.
Беше само докосване.
Дори не го беше целунал, беше решил да остави дъхът му да се сблъсква с този на хьонга му.
Шуга се напрегна от всичкото това и се възбуди страшно много, едва издържаше до следващия ход на Джимин, когато по-малкият се доближи до ухото му, за да му прошепне нещо.

-Предаваш ли се?

-Н-не, разбира се.

Тогава Джимин захапа долната устна на Юнги и получи достъп, така че да обходи всяко кътче от него.
Все пак обаче беше просто целувка.
Той искаше да възбуди духа не чрез допира на устните им, а чрез друго.
Самото усещане.
Шуга беше като хипнотизиран, но се взе в ръце, за да не изгуби все пак.

-Само това ли можеш?

-Напрегнат си, духчо.

-Ще ти духна аз на тебе.

-Хм.. Не. Лягай си, измори се.

-Лягаш при мен, горе на леглото.

Джимин взе възглавницата си и легна горе, преди Юнги.

-Правя го, не защото  ми казваш, а защото си е моето легло.

-Просто нямаш против да спим двамата. Опа, грешка. Даже го искаш.

-Лягай си.-замери го с другата възглавница.

Двамата си легнаха най-сетне.
Джимин беше обърнат с гръб към Юнги, който също реши да му обърне гръб.
Не спяха.
Мислеха си разни неща.

Чим беше притеснен.
Онова от преди малко му беше харесало.
Шуга.
Той му харесваше.

Призракът го харесваше наистина също от скоро. Преди това беше просто интерес.
Хубаво тяло, лош характер.
Дърпането на Джимин му допадаше.
После видя негови слаби страни и реши, че не е външния вид нещото, което обича в него.

-Спиш ли, сладък?-по-големият реши да развали тишината, завъртайки се за да види гърба му.

Джимин просто се обърна към него.
Сега се гледаха.

-Гледаш като изплашено коте.-усмихна се Юнги.

-Юнгс...Ако те прегърна...

-Да, добре дошъл си до това стегнато коремче.-разтвори ръце, прекъсвайки го.

-Мразя те.-доближи се към него и потъна в прегръдката му.

-И аз теб така.

××
23 часа~
Добре, че я написах още вчера, защото иначе нямаше да мога да кача днес ;-;
Когато цяла година нищо не правиш и накрая преписваш повече от Паисий ;-;
Ажде хора, насладете се на това
××