Forgotten ×|YoonMin|×

×29×

-Ъгх, Юнги.

-Казах ти. Ш. У. Г. А.

-Същото. Не ми е до това.

-Е, какво?

-Откачам.

-И аз. Хайде да откачаме заедно.

-Тъпак. Просто кажи кой е.

-Просто се откажи от това. Досадно е.

-Ти си досаден.-Джимин продължи да гледа компютъра.

Очите го боляха вече, но нямаше да се откаже толкова лесно.
Не и от първия си случай.
Искаше истинска работа и я получи.
Беше поискал разрешение за пълно право да разследва.
Случаят беше приключен преди година, но му го дадоха, защото не им се занимаваше с млад полицай, чиято кръв кипи за адреналин.

-До кой ден стигна?-попита полу-заспало.

-Трябваше да преглеждам ли?

-Офффф. Отивам за кафе.

-Стой.-бутна го.

Малко му трябваше да се върне обратно на стола.
Двете кафета действаха първия час и после съня го обземаше, колкото и да не иска.

-Каквоо?-притвори очи.

-Аз ще ти донеса.

-Ти? Ще сложиш нещо вътре. Отивам сам.-изправи се.

-Я, си стой тук.-нареди му Шуга и мина през стената.

Чим така и не беше свикнал с това, макар и често да се случваше. Шокира се леко, а за това време мъртвеца, беше направил чай, с цвета на кафе. Сложи му разтворимо хапче за сън.
Джимин беше полицай с интуиция, дори да не беше от много време. Отдаваше му се.

Без да иска беше познал какво ще се случи, но се опита да вярва на духа.
Десет минути по-късно си лежеше безжизнено на диванчето в стаята за наблюдение.

-Дребос.-засмя се Шуга и седна до него.