Forgotten ×|YoonMin|×

×58×

-И сега какво?-попита На Ри, гледайки в огледалото за задно виждане.

-Казва се благодаря за бягството от ада.

-Накъде да карам? Хосок е малко ядосан, може да ни последва.

-Изплашен е, няма. Карай към вкъщи.

-На такси ли ти приличам, Мин Юнги? Кое вкъщи? Моето вкъщи ли?

-Ами не. Не ставаш за таксиметрова шофьорка.

-По-голяма съм от теб, очаквам уважение.-спря колата и го погледна в очите.-На къде да карам?

-Аз пък съм мъртъв и карай към Джимин. А това е (еди къде си, сори хора, не знам квартали в Сеул и не съм GPS).

Стигнаха и Шуга тръгна да отваря вратата, но после си припомни, че не трябва и мина през нея.
Напоследък освен онова странно кихане и кашляне, което се появяваше понякога, мислеше и доста повече като жив човек.
Помисли си, че явно е от времето и продължи.

Джимин спеше и беше оставил отключено.

-Ще те откраднат, ако продължаваш така.-изпуфтя Юнги и му метна едно одеало.

-Ще го чакаме да се събуди ли? Мислех, че можеш да го изриташ и да започнеш да говориш.

-Мога, но нека си поспи. И без това напоследък е много напрегнат. Чай?-разтърси кутията с пакетчетата чай.

-Може. Ти ще пиеш ли?

-Ами не. Съжалявам, ще те оставя без компания.-сложи чая и легна на дивана.-Ахх, искам да спя.

-Влез в тялото на Джимин и спи.

-Мога ли?

-Не знаеше ли?

-Не съм опитвал.

-Недей тогава.

-Защо?

-Опасно е. Джимин е изтощен и ти ще го обладаеш. Може да не успееш да излезеш.

-Той иначе не би ми дал да вляза в него.

-Трябва да говоря по-малко...

-Изключи си чая да не гръмне къщата, че после мен ще хока.

-Хубаво е, че се чувствам като у дома си.

××
Хосок беше не просто ядосан, а бесен.
Жената му се беше изплъзнала от ръцете, а Мин Юнги беше виновен за това. Пак му се месеше.
Джей Хоуп беше решен да му го върне, а мишената беше повече от ясна.
Джимин щеше да страда за направеното от Шуга.
Хосок гледаше снимката му от автобиографията, която е дал при започването си в полицията.
Той имаше връзки, а това беше полезно в 21 век. Щеше да се добере до Парк Джимин по-бързо от всякога.
А от там Юнги щеше да се втурне да помага на приятелчето си и да падне в капана му.
Само трябваше да измисли капан за дух, а това беше най-сложната част.

××
Джимин се събуди след час и половина, а през това време Юнги четеше нещата, които полицая беше проучвал с часове.
Беше прочел половината, когато чернокосият се размръда на бюрото си и изпъшка, защото вероятно се беше схванал.

-Мин Юнги, защо не ме събуди да си легна?

-Имам новини. И не сме сами, стига си мрънкал.

Джимин разтърка очи, прозя се широко и погледна най-сетне към жената, седяща на дивана му до досадния призрак.

-О, здравейте.-изправи се и се усмихна, почесвайки се зад врата, което означаваше, че все пак му е неудобно.

-Тя е мой човек, спокойно.-каза Шуга, намигвайки и спечелвайки си лош поглед от На Ри.-Натъкнах се на На Ри, докато следвах като куче Джей Хоуп.

-Какво стана?

-Беше я завързал в един склад извън града. Малко му развалихме плановете, но вече знае, че тя ме вижда и съм наоколо.

-Казах ти да внимаваш и да си незабележим! Защо отиде и създаде хаос?!

-Нямаше как да я оставя там, поглени й лицето.-посочи синината на бузата на старата жена.

-И какво сега?

-Ами ще дойде при теб в най-скоро време.

-Можеше да останеш с него, все пак, за да разбереш какво ще прави.

-Можех, но и аз се изморявам. Плюс това ти така си плачеше да те отвлече, като не беше заключил.

-Оу... Утре обаче пак отиваш, а аз ще съм в районното.

-Добре, но не вярвай на никого вече, защото ще прати някой подозрителен или не толкова подозрителен след теб.

-Пазете се и двамата, той е опасен. Разбрах го още първия път като ми звънна.-намеси се На Ри.

-Какво му каза за мен?

-Че си умрял преди време и нямам толкова силна връзка с теб, а и не съм те виждала никъде.

-Ами то си е така.

-В драмите за шаманите няма значение кога е умрял човека.-каза Джимин и Шуга се разсмя заедно с На Ри.

-Не сме в драма, а и е така, но усетих, че не е с особено добри намерения и реших да спестя малко. Освен това, нали видях Юнги и очакванията ми се потвърдиха.

-Ясно. Сега остава да чакаме Хосок.

××
Ъпдейтнахх
Боже как толкова често???
Дано да продължавам така, че да се свърши по-бързо ;33
Айде сладки пожелайте ми още вдъхновение✨
××