Forgotten ×|YoonMin|×

×9×

-Ти...какво направи току що?-погледна го Юнги в очите.

-Аз... Не знам.

Погледа на затворника мина надолу към ръката му. Джимин ощ го държеше здраво за китката.

-Ще ме пуснеш ли? Или така ти харесва?-повдигна вежда.

-Апф.-смути се полицаят и го пусна веднага.-Ако не искаш да те завлека отвън, ела сам.-каза и тръгна напред.

Юнги подбели очи и го последва.
Скоро седяха на стълбите пред затвора.

-Какво е..това?-започна Джимин.

-Пак ли искаш да обяснявам? Омръзна ми от теб.-изправи се, но беше дръпнат и поставен обратно на цимента.

-Кажи ми. Луд ли съм?-погледна го сериозно в очите.

От устата на чернокосия излезе звънлив смях.

-Ти сериозно ли ме попита това?-погледна го невярващо и с насмешка.

-Отговори ми!

-Ако ти си луд значи и аз съм. Достатъчно ли ти е?

-Значи съм луд.-въздъхна и обхвана лицето си с ръцете, поглеждайки надолу.

-Майната ти, Джимин.

-Защо ми говориш неформално?-обърна се към него, гледайки го лошо.

-По-малък си.-засмя се.

-Не може да си мъртъв..нали?

-Кога ще повярваш?!

-Когато минеш през стена.-ухили му се.

Горкият полицай.
Беше толкова убеден, че никога няма да се случи.
За съжаление сгреши.

Юнги се подсмихна и тръгна към стената.
Полицаят беше готов да го извика по име щом видя, че ще се блъсне в стената.
Но затворникът просто изчезна от погледа му.
Джимин се изправи и се заоглежда отчаяно.

Впери поглед в стената и зачака, повтаряйки си на ум, че това е лудост. 
Когато Юнги отново застана пред него, всичко му стана бяло пред очите.