Forgotten ×|YoonMin|×

×48×

Сутрин дойде.
Слънце изгря.
И събуди не кой да е, а именно Чим, който се беше сгушил толкова много в Шуга, че едва дишаше.

Не беше още отворил очи и мислеше, че това е една наистина хубава възглавница.
Така, че се сгуши повече, придърпвайки я към себе си съвсем наблизо с крак.

След като се прозя много широко отвори сънено очи и ги потърка с едната си ръка, без да помръдва тялото си.
И тогава откри спящият Юнги в прегръдките си.
Разбта защо „възглавницата" е била така удобна.
А именно, защото не е била възглавница.
Засрами се и бузите му придобиха розов цвят.
Беше преметнал крака си през ханша на чернокосият и го беше притиснал към себе си опасно близо.
А лицето на Шуга беше забито в тениската на Джимин, която се беше повдигнала...
Той опита да се отдръпне, но Юнги в съня си го гушна и щяха да останат така, докато се събуди.

Джимин го гледаше и осъзнаваше колко се е привързал към него в последно време.
Постоянно си напомняше, че Шуга не е жив, не може да се получи и не трябва, но нещо все го поставяше в такава ситуация.
А и... той беше сладък.
Вечерта за пръв път Чим видя по-емоционалната страна на духа.
Запозна се със съвсем различен Юнги.
Искаше още повече да разбере какво се е случило с него.

Шуга се размърда и прекъсна мислите на Джимин.

-Чим не знам каква е тази възглавница, но ще си я взема за вкъщи...-каза размърдвайки тънките си пръсти по тялото на Джимин, което всъщност беше тази възглавница.

Юнги отвори очи и погледна към лицето на Парк, който беше почервенял целия от срам.
Изкашля се и махна ръцете си от тялото му.

-Парк Джимин...-започна, съвземайки се.-ТРЯБВА ДА ТЕ АРЕСТУВАТ ЗА СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ, МОМЧЕНЦЕ.

-Аз съм полицай, да му се невиди! Проумей го! А и...кой размахваше ръце насам - натам..?-погледна настрани, за да прикрие срама си.

-Спях! Ти... кракът ти!-посочи го.

-Хайде да закусваме.-Джимин стана и излезе от стаята, оставяйки Шуга сам в празната стая.

-Палачинки..ли са това?-Юнги повдигна вежда и погледна към чинията.

-Да.-Чим започна да се храни.

-В онези филми съм ги виждал.

-Какви филми си гледал пък ти?

-Никакви..

-Яж.

-О ТОВА Е ВКУСНО!-извика от нищото и очите му светнаха от първата хапка.

Джимин сложи ръката пред устата си, за да прикрие усмивката си и се изкашля.

×6 палачинки по-късно×

-Мога да умра пак.-потупа коремчето си и легна на дивана доволен.

-Айде не. Имаш да ми казваш нещо.

-Какво?

-Затвора?

-А да.

-Какво направи, бад бой?

-Дишах.

-Шегуваш ли се?

-Добре де. Нямам близки. Защото ги убих.

-Какво си...направил?-почти изплю водата на килима.

-Убих ги.-повдигна рамене и го потупа по гърба, защото се задави още повече.

-Юнги ти... защо затвор, като ти трябва лудница?

-Защото ги убих? Колко пъти да го повторя? Джимин, ти си най-бавният полицай, който познавам.

-И единственият.

-В затвора съм виждал много, нали знаеш?

-Защо ги уби?

-Защото...защо не?

-Я стига. Сериозно е.

-И приключено. Ти искаше причината. Ето ти я.

-И подробности.

-Това не го спомена. Сделката си е сделка.-стана и тръгна към банята.

-Яяя! Кой се успокояваше снощи като плачеше заради гръмотевиците??

-Не съм те молил.-спря внезапно, но само го погледна и продължи.