И сега какво?
Онази жена беше завързана и се чуваха задавените й хлипания и глухите писъци.
Юнги се приближи и видя обляното й в пот и сълзи лице.
Имаше няколко синини по ръцете и една на дясната буза.
За какво им беше тя?
Какво беше направила, че да последва това?
Шуга можеше да бъде безсърдечен доста често, но в този момент изпита съчувствие към старата жена.
Искаше да й помогне, но не знаеше как. Не трябваше да бие на очи, но тя го видя. Беше забравил, че тя също може да го вижда.
Впи измъчения си поглед в него и сякаш проникна в душата му.
Можеше физически да е мъртъв, но душевно си беше на място.-Какво гледаш там? Някое духче да не те преследва?-досадния глас на Хосок.
Ама, разбира се.
Той вероятно беше разбрал, че тя вижда Шуга.
А в момента тя продължаваше да гледа в нищото или към Юнги.
Джей Хоуп можеше да не вижда призрака, но усещаше, че има нещо подозрително около нея.
Тя измрънка нещо и се обърна към Хосок. В погледа й се четеше болка и умора, но и се виждаше колко отчаяно иска да се отърве от въжетата около себе си, за да си размени няколко приказки с човека срещу нея.Той направи знак да махнат лепенката от устата й.
-Е, На Ри - така явно се казваше тя.- кажи сега какво виждаш.
-Виждам Чон Хосок, богат и надут, както винаги.
Юнги само гледаше от страни.
Защо винаги хората се държат искрено презрително към похитителите си като не са в особено розово положение?
Това се чудеше той.
Струваше му се, че гледа филм, който може да не свърши много добре.
Джимин би искал да знае какво се случва. Би искал, но беше опасно, а Юнги нямаше да го въвлече в това точно сега. Щеше да му каже, когато всичко свърши.
После щеше да изтърпи малко убиди по свой адрес, някоя книга по главата и всичко е точно.-Какво виждаш?-процеди през зъби той, като я гледаше с презрение.
-Нищо особено. До сега гледах тъмния ви склад, много уютно беше, благодаря.
-Стига си остроумничила! Знам, че той е тук!
-Кой? Мин Юнги? Той е мъртъв. Ти така каза. Нали не виждаш духове? Ако е така, отиди при психолог.
-Аз знам, че ти го виждаш.
-Може би.
Шуга се чудеше дали да се намеси.
Гласът в главата му беше този на Джимин и повтаряше едно и също досадно изречение: "В никакъв случай, Мин Юнги! Аз съм полицаят!"Той отговаряше с "да, добре", но беше ясно какво ще направи.
Един от хората на Хосок имаше пистолет, другият - нож.
Просто се чудеше кое да използва.
След 2 секудни хвана пистолета и стреля в палеца на крака на притежателят му.
Другият реши да се намеси, но не знаеше какво да удря и Юнги просто го блъсна, а той падна върху простреляния.
Джей Хоуп вече не знаеше къде се намира, но беше хванал здраво пистолет в ръце и го насочваше спрямо звука. Нямаше как да разбере къде точно се намира Шуга, но опитваше да не изглежда съвсем несигурен с действията си.-Юнги, мислех, че съм свършил с теб отдавна!
-Този май си говори сам.-каза Шуга, който стоеше зад него и се засмя.
Хосок само усети раздвижването на въздуха зад него и веднага хвана На Ри, насочвайки пистолета към слепоочието й.
-Знам, че си мекушав по природа и няма да искаш да убия и нея. Защо просто не спреш да ми се бъркаш в работите?
Юнги само кимна и хвърли пистолета, за да не издава местоположението си.
Отиде отново зад него, но по-предпазливо и развърза ръцете на жената.
Джей Хоуп вече обикаляше и сочеше с пистолета на посоки.-Ако смята да ме убие пак, кажи му, че няма да стане.-отвърза и другите въжета.
Всъщност Хоби беше изплашен.
Той очакваше, че ще стане така, но не беше подготвен психически и в страха си не можеше да предвиди действията на Юнги.-Като ти кажа бягай, му избутваш ръката и бягаш към колата му.-каза и изрита крака на противника си отзад.-Бягай!
На Ри изпълни всичко по план, а Шуга взе пистолета от ръцете на Джей Хоуп и изтича след нея.
Той от своя страна видя, че му крадат колата и тръгна към тях, но след два предупредителни куршума и един, който го уцели в рамото, се отказа.
На Ри запали двигателя, а Юнги хвърли пистолета през прозореца.××
И отпрашили към залеза, заживявайки щастливо.
Само дето фика ми се води яой, Шуга е мъртъв, а жената е на 50/60 години, но защо не един прекрасен обрат?Ъъъ не.
Не знам какво правя с живота си😌
Мн лоф за тези, които още следят това нещо ^^
××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...