-Чим..Чим..Чимм!-Юнги размахваше ръце пред лицето му, забравил, че не може да му отговаря.
×
-Дали да не скочиш през прозореца просто? Стой си така тихичък, аз ще го измисля.-обикаляше из стаята.
Хосок говореше общи глупости.
Още не беше започната реалната тема.
-Е, след като чаят дойде... Защо не поговорим?-предложи, отпивайки от горещата напитка.
На Шуга му стегна около врата изведнъж.
Не искаше да си говорят, да обсъждат и да започват каквото и да било.
За него беше най - добре Джимин да скочи през прозореца, а той да омекоти падането му, защото няма да го заболи така или иначе.
-Аз щях да питам за Мин Юнги... Изглежда сте наясно.
-Така е, Джимини.
-Джимин-ни? Този какво каза?-Юнги го погледна раздразнено.
-Е ами.. Какво може да ми кажете?
-Нека не говорим официално, изморително е. Можеш да ме питаш свободно, за да мога и аз после.
-Аха.-Джимин присви очи, преценявайки човека отсреща.
-Започваш ли?
-Били сте в една гимназия?
-Да. Той беше странно хлапе с проблеми.-обясни Хоуп и получи раздразнения поглед на Юнги върху себе си.
-И сега си е..-въздъхна Джимин, поглеждайки пода. По-точно обувките на Шуга.
-Какво?-направи се на недочул, за да накара полицая да повтори.
-Исках да питам дали сте били близки или нещо такова? Мисля, че описанието говори достатъчно, за да направя заключение, но искам да разбера повече.
”Добро излизане от ситуация.”-помисли си Джей Хоуп.
×××
ИМАМ ТЕЛЕФОН НАЙ-СЕТНЕ
НА СЕДМОТО НЕБЕ СЪМ ЙАС
Хъ сега ще досаждам с ъпдейти по-често
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
