×41×

418 59 20
                                    

-Чим..Чим..Чимм!-Юнги размахваше ръце пред лицето му, забравил, че не може да му отговаря.

×
-Дали да не скочиш през прозореца просто? Стой си така тихичък, аз ще го измисля.-обикаляше из стаята.

Хосок говореше общи глупости.
Още не беше започната реалната тема.

-Е, след като чаят дойде... Защо не поговорим?-предложи, отпивайки от горещата напитка.

На Шуга му стегна около врата изведнъж.
Не искаше да си говорят, да обсъждат и да започват каквото и да било.
За него беше най - добре Джимин да скочи през прозореца, а той да омекоти падането му, защото няма да го заболи така или иначе.

-Аз щях да питам за Мин Юнги... Изглежда сте наясно.

-Така е, Джимини.

-Джимин-ни? Този какво каза?-Юнги го погледна раздразнено.

-Е ами.. Какво може да ми кажете?

-Нека не говорим официално, изморително е. Можеш да ме питаш свободно, за да мога и аз после.

-Аха.-Джимин присви очи, преценявайки човека отсреща.

-Започваш ли?

-Били сте в една гимназия?

-Да. Той беше странно хлапе с проблеми.-обясни Хоуп и получи раздразнения поглед на Юнги върху себе си.

-И сега си е..-въздъхна Джимин, поглеждайки пода. По-точно обувките на Шуга.

-Какво?-направи се на недочул, за да накара полицая да повтори.

-Исках да питам дали сте били близки или нещо такова? Мисля, че описанието говори достатъчно, за да направя заключение, но искам да разбера повече.

”Добро излизане от ситуация.”-помисли си Джей Хоуп.

×××
ИМАМ ТЕЛЕФОН НАЙ-СЕТНЕ
НА СЕДМОТО НЕБЕ СЪМ ЙАС
Хъ сега ще досаждам с ъпдейти по-често
×××

Forgotten ×|YoonMin|×Where stories live. Discover now