Forgotten ×|YoonMin|×

×66×

Поразрови се малко из нещата му и намери в шкафа един прекрасен сейф.
Не беше просто сейф в шкаф, защото беше затрупан с документи и разни неща.
Беше малък, но вероятно криеше нещо голямо, щом имаше катинарче и отделно парола.

Юнги се огледа внимателно в стаята и забеляза една камера между книгите в библиотеката на Хосок.
Доближи се до нея и я извади, а после я настъпа и си я върна на същото място.

После взе сейфа, отвори прозореца и го метна през него в един храст.
Никой не го забеляза, защото сега се сменяха пазачите, което значеше, че е негов ред.

Отиде до тоалетната и се отпусна на седалкта, чудейки се как ще излезе от това тяло. Все пак трябваше да вземе сейфа сам.

На излизане от тоалетната се удари във вратичката.
Усети мигновена болка в главата, но после спря. Учуди се и се огледа, виждайки тялото на онзи Те Янг, което се държеше за мястото, което го болеше и се чудеше какво става.

Юнги го остави там и се запъти към градинката, за да вземе сейфа.
Там срещна Джей Хоуп да се разпорежда със служителите си.
Призракът осъзна, че мисията му може да не бъде завършена точно сега, защото щеше да създаде шум около храста.
Седна на тревата и се загледа в стария си приятел.

"Поне изглеждаш добре. Но не може да се сравняваш с Джимин."-помисли се и видя как Хосок отива нататък.

Храстът беше останал далеч от него и беше чисто наоколо, така че спасителната операция на сейфа беше започнала.
Шуга се хвърли в храста и след като малко го смачка, намери търсеното.
Взе си го под ръка и тръгна към гората.
Там все още го чакаха Джимин и На Ри, като старата жена беше заспала на рамото на полицая.

-Кой ти дава правото да спиш там?-скара се Юнги и бутна главата й към прозореца.

-Онзи човек не умря нали?-попита го Джимин.

-Жив и не много здрав е. Виж какво имам.-показа му съкровището си.

-Какво е това?

-Ще разберем скоро. Хайде тръгвай.

Прибраха се у Джимин и започнаха да разгадават сейфа, който Юнги бе откраднал.
На Ри още си спеше. Бяха я оставили на дивана.

-Сега взимаш това и чупиш.-Шуга взе чука и го подаде на полицаят.

-Така не се прави.

-Знаеш ли колко сейфове съм отварял така! Работи.

-Да, но има код така или иначе. Изчакай.-взе си телефона и набра някакъв номер.

Юнги стоеше на земята и се чудеше от какъв ъгъл ще е по-добре да разбие катинара.

-Спри с детинщините, един приятел идва.

-Като каза приятел. Онзи Чан. Работи за Джей Хоуп.

-Така ли? Трябва да кажа на-

-Не. Първо да се оправим с Хосок. И кой идва?

-Техьонг? Не го познаваш. Той е специалист по тези неща. А и може да хакне цялата сграда на Хосок, ако поиска.

-Аха, а ти познаваш ли го? Да не се окаже пак някой като Чон...

-Много си подозрителен, Юнги. Ако беше и жив, можеше да станеш добър полицай.

-Я стига. Аз съм над закона. И говорехме за твоя "приятел".

-Познаваме се от много време, спокойно.

-Много съм спокоен.

××
Краят наближава, сладки~
Подгответе се ^^
Може като свърша този фик да кача нещо новичко, но списъкът с идеи ми е дълъг, а не съм постоянна иии дап
××