Филмът свърши и все някой трябваше да развали така прекрасната тишина.
Защо да не е Юнги?-Джимин-аа.
-Не искам да знам.
-Ама аз искам да ти кажа.
-Какво?-обърна се към него.
-Нали не искаше да знаеш?-засмя се.
-Ако продължиш да се държиш като дечко, ще те ударя.
-А не. Исках да кажа, че На Ри ми каза, че мога да се вселявам в хората.
-В Джимин. Не в хората.-поправи го.
-Не го прави.
-Ама искам да пробвам. Ако успея с идиот като теб, ще мога и с Джей Хоуп.
-Идиот ли ме нарече?-раздразни се Джимин и беше на път да го удари.
-Исках да кажа, че може да взема тялото на Хоби на заем за малко и да го вкарам в затвора.
-Ми иди и го направи. Ще ми олесниш работата.
-Да, но трябва да опитам с теб.-Опитай с На Ри. Да не съм ти опитна мишка?
Юнги кихна и всички се обърнаха към него.
Не, че имаше някой освен Джимин и На Ри в стаята.-Така правя, когато Джимин ме изнерви.-обясни той, сякаш това дух да кихне е ежедневие.-Не ме гледайте така! И призраците са хора!-сопна им се.
-Мисля, че имаш проблем.-каза На Ри.
-Добре, Джимин ела тука.-нахвърли му се и го гушна здраво.
-Не мисля, че това става така.-изцъка тя.
-Мин Юнги ще те метна от прозореца, стига си ме пипал!-Джимин го блъсна и Шуга се озова на земята от другия край на На Ри.
-Много груб си станал. Как да го направя??
-Не знам. Не съм призрак. Това трябва да си го можете.
-И аз не бях призрак до преди година!
-Съжалявам.
-Все тая, отивам да навестя Хосок за малко. Ще се видим после.-мина през вратата и отпраши на някъде.
-От кога киха? Нещо друго необичайно прави ли?
-Кашляше миналия ден ии...отваря врати понякога.
-Мисля, че не бива да сте толкова време заедно.
-Защо?
-Защото започва да си мисли, че е човек и да се държи като такъв.
-Може ли да се прероди или нещо такова?
-Не.
-По-зле от мъртъв има ли?
-В момента душата му витае заедно с тялото, но след като направи три години като призрак, душата му ще отиде в друго тяло, а старото ще си намери покой.
-А ако продължи да се прави на човек?
-Не знам, но със сигурност няма да намери покоя си и душата му ще продължи да иска да живее така.
-Не може ли просто да си живеем така?
-Той е мъртъв. А и не мислех, че искаш да останете заедно.
-Не искам.
-Аха.
××
Хосок беше взел сериозни мерки за ходещия призрак и неочакваните му посещения, не си беше губил времето.
Беше инсталирал охранителна система в двора на имението и в къщата. При всяко движение на въздуха, без определен натиск на повърхността, ще се включва и алармира за проблем.
Фактически ако Юнги се разхожда из стаята, Джей Хоуп ще разбере, чрез съобщение на телефона си.Не беше решил какво ще прави, след като разбере, че старият му приятел се е завърнал обаче. Искаше да го залови, но нямаше как да го поръси с брашно и да види тялото му.
Шуга беше решил да се разходи около имението и да разбере, каквото може само отвън, като местоположение на камерите и други детайли. Сякаш интуицията му казваше точно този ден да не влиза вътре и той я следваше без колебание.
Мислеше над вселяването.
Искаше да го направи, защото знаеше, че така ще успее да победи Хосок и да го вкара на топло, където му е мястото.
Беше се съсредоточил над това, когато се блъсна в нещо или някой.
На практика беше невъзможно.
Нали?××
Хораа видях си четенията!!!
Благодаря ви наистина, че дори след като не ъпдейтвам по график, следите историята ми~Също така честито на армитата, които са с БТС 5 години~ (знам, че мина деня, но днес ъпдейтвам и така)
Айде мъч лоф фор ю и продължавайте да четете✨😌
××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...