-Няма ли да си ходиш?-попита с досада.
-Мне.
-Вече е късно. Прибирай си се в килията.
-Ъх, далече е. Сега ми е удобно тук.
-Мързеливи духове не съм виждал.
-Ти никакви духове не си виждал.-засмя се.
-Хъ.. Ами ти какво си?
-Аз съм изключение.-намигна закачливо и сложи ръцете си зад врата.
-Глупости. Само не се мисли за специален.
-Не се мисля. Аз съм.
-Ще спиш на дивана. Да си знаеш.-стана и се запъти тромаво на някъде си.
-Ами ти?
-Имам си спалня, глупи.-отговори, докато си наливаше вода.
-Искам и аз на мекот легълце на полицайчето.-дотича като кученце при него.
-Разкагай се.-Джимин направи погнусена физиономия.
-Искам да спя тааам!-заподскача на едно място.
-Ъ. Не.-отряза го.
-Идиот.
-Тъпанар.
-Мразя те.
-Грозен си.
-Ти пък...миришеш.
-Нямаш обоняние, малоумник.
-От къде знаеш?-Юнги се доближи до него.
-Ъх, Шуга. Гадно е.-избута го назад.
Джимин тръгна към стаята си, а Юнги след него.
Затвори вратата под носа му.
На духа не му направи впечатление и подаде глава през вратата.
-Джиминиии~
-Я! Какви ги вършиш?!
Джимин тъкмо беше свалил блузата си и беше останал само по дънките.
-Забрави ли? Аз съм мъртъв.-намигна му, плашейки го повече.
×××
Само тука ми е кеф да пиша ;]
Другите фикчета ще чакат да ми дойде музата.
Айде мнениенца~
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
