Forgotten ×|YoonMin|×

×38×

-Вече се нахраних и мога да отида при Хосок.-Джимин потупа коремчето, което нямаше.

-Оф, Джимине. Трябва ли да правим онова пак? Всъщност аз нямам против ама после пак трябва да ти отвличам вниманието и просто...изморително е.

-К-какво?-спомни си "онова" и ми стегна около врата.

-Добре ме разбра, Чими.-Юнги се надвеси над него заплашително с мазна усмивка на лицето.

-Какви са тези промени в настроението? Или си ученичка в цикъл или женичка в трета възраст.-намръщи се полицая.

-А ти от кога се правиш на Шерлок Хоумс? Не сме отдел престъпления.

-Прав си. Ние не сме. Аз съм.

-О, я стига. Не ставаш за полицай.

До тук беше.
Шуга се подигра с професията на Джимин.
Той би изтърпял всички убиди и досадни подмятания на духа освен това изказване.
Значката беше най-ценното, което той притежаваше и смяташе да докаже важността му на заблудения си домашен призрак.

-Мръдни се, ако не ти се спи пред вратата.-изсъска студено.

-Не само аз съм в цикъл. Ако искаш да отидем да си купим от ония превръзки заедно.-засмя се подмолно, но на Джимин не му беше до шеги.

-Много знаеш за тези неща.

-Така е.-възгордя се.

-Ще се видим по-късно.

-И къде отива полицайчето?-изкикоти се, облягайки се на вратата.

-При Чон Хосок.

-Стой.

Обстановката моментално се промени.
Онзи разлигавен дух вече го нямаше.
Сериозността изпълни стаята.

-Какво сега? Целувката мина, ще ме изнасилиш ли?-каза през зъби, обувайки обувката си.

-Не ходи там.-каза изпълнен със сериозност.- А това, което предлагаш ще го обмисля.

-Нямаш време. До скоро.-махна и излезе, затваряйки вратата под носа на мъртвеца.

О, супер.
Добре, че беше мъртъв и не му трябваше ключ.