Forgotten ×|YoonMin|×

×17×

-Ей! Ей! Къде мислиш, че отиваш?!-Юнги се развика след Джимин, който си беше взел якето и напускаше затвора.

-Ъъ...обяснение ли ти дължа?-обърна се изведнъж и се блъснаха.

-Какъв е тоя поглед, дребен?-намръщи се Юнги.

Джимин го гледаше наистина студено.

-Надмина Ледената кралица. И да. Дължиш обяснение.

-Айш този..-ядоса се полицаят.-Прибирам се. Как ти се струва?

-Вкъщи? Къде е това?-огледа се.

-Приличаш на аутист. Какво искаш?

-Хм.. Мога да дойда с теб. Рядко излизам от това място. Имал ли си честта дух да посети къщата ти?

-Идиот. Ходи навсякъде без в моя дом.

-Как ме нарече?- мъртвеца повдигна вежда, невярвайки.

-И. Д. И. О. Т. Да ти кажа ли как се пише?

-Не си забавен.

-А ти няма да дойдеш у нас.

-Окей. Не ми трябваш. И без това се отказах да ти казвам, каквото и да било.-извърна глава.

-Какво да ми кажеш?-заинтересова се Джимин.

Надяваше се да е нещо за миналото и случаят с Юнги.

-Хм.. Няма да разбереш.

-Идвай у нас.-хвана му ръката и грубо го завлече със себе си.

-Слушам.- подсмихна се доволно, но Джимин не забеляза това.

Любопитството му покрай Юнги се беше засилило и сега надделя.
Нямаше какво да се направи.
Отиват у тях.

Колата на полицаят беше паркирана пред сградата.
Той не си направи труда да отвори вратата дори, защото още преди да отключи, Юнги се намъкна вътре.
Духчето мина през нея и се настани на седалката до шофьора.

-Хмм.. Черно.. Ауди.. Точно по моя вкус.-облиза устни.

-Колата си е моя.

-Знам, знам.

Джимин запали двигателя и скоростно продължи по пътя.
Мъртвеца беше разтърсен, защото не си беше сложил колан. Не, че щеше да има много ефект.

-Ей, ченгето! Не си примерен в момента.

-Не съм на работа.-усмихна се.

Тази усмивка беше нова за Юнги. Не беше виждал Джимин такъв.
В този момент дори се чудеше как се е стигнало до всичко това. От къде е започнало и защо. Искаше, но и не искаше да знае. Щеше да се остави на течението.

×××
Сад...сад...мад...мад...

Еми историята за саднатия иднорог идва от това че се събудих вчера посреднощ (4:20 накъде) и ме удари музата. Ама на кой му се пише в 4:20?! Не и на мен ;").

Та имах идейки, колкото за 3 главички от тука ама айде. Ще го преживеем ;").

Четете и не плачете
×××