-Щ-ще умра ли?
-Няма да започвам пак тази тема.-отчаяно, въздъхна Джимин.
-Дообре. Излизам.
-Къде?
Последните три дни двете момчета, живи или не, бяха станали като дупе и гащи, защото Шуга се страхуваше от кашлицата.
-Ще се разходя.
-Идвам с теб.
А Джимин, колкото и да се правеше, че не му пука, беше притеснен за умрялото си другарче.
-Каза, че имаш работа.
-А ти каза, че може да умреш.
-Вече...Хубаво идвай.
Двамата тръгнаха по пустите улички на града.
Просто се шляеха, докато черна кола с тъмни прозорци не привлече вниманието им.
Спря пред една дървена врата, с обелена боя, която някога е била светлосиня.
И от колата слезе човека, който най-малко очакваха да видят - Чон Хосок.-Това да не е...
Джимин не продължи, защото беше замъкнат от Юнги зад една кола.
-Ще стоиш тук и ще се криеш като мишка, докато не разбера какво става. Окей?
Джимин подозрително кимна, опитвайки да разбере какво е намислил Шуга.
Следеше внимателно движенията му до вратата без да го изпуска от поглед.
Накрая Юнги изчезна, зад вратата.××
-Добър ден.- поздравиха се Хосок и чернокосата жена, на средна възраст, която го посрещна с усмивка.
-С какво да ви помогна? Разбрах, че става дума за дух, но нищо повече.
-Трябва да поговорим.
-За какво става дума?-двамата се настаниха около малка ниска масичка.
-За един досаден дух.
-Да не би да виждате призраци?
-Не, но съм сигурен, че този ще създаде проблеми.
-Проблеми, бла бла.-измърмори Юнги под нос и седна, за да ги наблюдава от по-удобно място.
Погледът на жената се впи в тялото му, но той не забеляза.
Не мислеше, че друг може да го вижда. Не вярваше и в шаманите.
За него са: „хора, които си губят времето, мислейки се за нещо повече от другите”.-Е.. Разкажете ми за този дух.
-Бяхме...приятели на времето, преди да откачи и да убие семейството си. Престъпниците отиват в затвора, така че и той не изпусна този влак. Умря в килията си от инат.
-От инат?
-Не се хранеше.- прокашля се.
-Пълни лъжи.-изимитира го Юнги, със задавено кашляне.
-Преследва ли ви?
-Нещо такова.
-Да говорим открито. Вие ли го убихте?
-Може би. Плащам ви, не за да си ровите носа из нещата ми, а за да ми кажете възможно ли е някой да вижда духове.
-Възможно е. Все пак аз ги виждам, няма как да съм единствена.
-И да говори с тях?
-Да.
-Какво да направя, за да разкарам този дух?
-Хм... Доста работа ще трябва да се свърши.
-Говорете без заобиколки.
-Да се срещнем утре. Тогава ще ви кажа.
-18 часа, без промени.
-Добре.
Хосок излезе и жената можеше да се приближи до Юнги, преди да е напуснал и той.
-Какво те води тук?
-Моля? Ти с мен ли говориш?- повдигна вежда, невярвайки на случващото се.
×××
20 дни уау.
Рекорд по не публикуване.Съжалявам хора, ако е имало някой, който да чака ъпдейт ^^
Тежка седмица беше, учителите ме измъчват, ноооо грипна ваканция ис хиър🔥
Тъкмо навреме ~Ще опитам да наваксам, но не обещавам.
Изгубих 3,4 идеи заради мързел да пиша и защото нямах време.Айдее 🌈
Искам коментарченца ;”)
×××
BINABASA MO ANG
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...