Forgotten ×|YoonMin|×

×51×

-Щ-ще умра ли?

-Няма да започвам пак тази тема.-отчаяно, въздъхна Джимин.

-Дообре. Излизам.

-Къде?

Последните три дни двете момчета, живи или не, бяха станали като дупе и гащи, защото Шуга се страхуваше от кашлицата.

-Ще се разходя.

-Идвам с теб.

А Джимин, колкото и да се правеше, че не му пука, беше притеснен за умрялото си другарче.

-Каза, че имаш работа.

-А ти каза, че може да умреш.

-Вече...Хубаво идвай.

Двамата тръгнаха по пустите улички на града.
Просто се шляеха, докато черна кола с тъмни прозорци не привлече вниманието им.
Спря пред една дървена врата, с обелена боя, която някога е била светлосиня.
И от колата слезе човека, който най-малко очакваха да видят - Чон Хосок.

-Това да не е...

Джимин не продължи, защото беше замъкнат от Юнги зад една кола.

-Ще стоиш тук и ще се криеш като мишка, докато не разбера какво става. Окей?

Джимин подозрително кимна, опитвайки да разбере какво е намислил Шуга.
Следеше внимателно движенията му до вратата без да го изпуска от поглед.
Накрая Юнги изчезна, зад вратата.

××

-Добър ден.- поздравиха се Хосок и чернокосата жена, на средна възраст, която го посрещна с усмивка.

-С какво да ви помогна? Разбрах, че става дума за дух, но нищо повече.

-Трябва да поговорим.

-За какво става дума?-двамата се настаниха около малка ниска масичка.

-За един досаден дух.

-Да не би да виждате призраци?

-Не, но съм сигурен, че този ще създаде проблеми.

-Проблеми, бла бла.-измърмори Юнги под нос и седна, за да ги наблюдава от по-удобно място.

Погледът на жената се впи в тялото му, но той не забеляза.
Не мислеше, че друг може да го вижда. Не вярваше и в шаманите.
За него са: „хора, които си губят времето, мислейки се за нещо повече от другите”.

-Е.. Разкажете ми за този дух.

-Бяхме...приятели на времето, преди да откачи и да убие семейството си. Престъпниците отиват в затвора, така че и той не изпусна този влак. Умря в килията си от инат.

-От инат?

-Не се хранеше.- прокашля се.

-Пълни лъжи.-изимитира го Юнги, със задавено кашляне.

-Преследва ли ви?

-Нещо такова.

-Да говорим открито. Вие ли го убихте?

-Може би. Плащам ви, не за да си ровите носа из нещата ми, а за да ми кажете възможно ли е някой да вижда духове.

-Възможно е. Все пак аз ги виждам, няма как да съм единствена.

-И да говори с тях?

-Да.

-Какво да направя, за да разкарам този дух?

-Хм... Доста работа ще трябва да се свърши.

-Говорете без заобиколки.

-Да се срещнем утре. Тогава ще ви кажа.

-18 часа, без промени.

-Добре.

Хосок излезе и жената можеше да се приближи до Юнги, преди да е напуснал и той.

-Какво те води тук?

-Моля? Ти с мен ли говориш?- повдигна вежда, невярвайки на случващото се.

×××

20 дни уау.
Рекорд по не публикуване.

Съжалявам хора, ако е имало някой, който да чака ъпдейт ^^
Тежка седмица беше, учителите ме измъчват, ноооо грипна ваканция ис хиър🔥
Тъкмо навреме ~

Ще опитам да наваксам, но не обещавам.
Изгубих 3,4 идеи заради мързел да пиша и защото нямах време.

Айдее 🌈
Искам коментарченца ;”)
×××