×7×

615 99 11
                                    

Докато Юнги си скучаеше в килията, Парк Джимин реши, че е време да се срещне отново с него и да поиска обяснение.

-Обясни.-скръси ръце, привличайки вниманието на затворника към себе си.

-Хехе, какво?-усмихна се и се доближи до решетките.

-Всичко... Наистина ли не те виждат?-игнорираше останалите, които го гледаха сякаш е полудял.

-Хм... Как да ти кажа, че не знам защо ти ме виждаш?

-Ама ти... Ах.. Сериозно ли?

-Сериозен съм.-засмя се.-Не трябва да ме виждаш.

-Но те виждам и чувам, така че ще ми обясниш всико.-каза му директно.

-Ама ти трябва да обясняваш. Защо. Ме. Виждаш. По. Дяволите.

-Просто стигнах до проклетата килия и видях проклетата ти физиономия.-ядоса се Джимин.

-Не съм толкова проклет.

-Какво си ти, че другите не те виждат?!

-Ъъъм... Духче? Потъркай лампа и ще изляза.-усмихна се мазно насреща му.

×××
Just духче~~
×××

Forgotten ×|YoonMin|×Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora