-К-к—
-Къде казваше, че отиваме?-Шуга прекъсна опита на Джимин да продума, още държейки лицето му в ръцете си.
-Т-такова..аз...
-Забрави, нали? И аз така. Хайде да вземем нещо за ядене и да идем у вас.-намигна му и минавайки през вратата на колата, се настани на предната седалка до шофьора.
Джимин успя само леко да кимне. Усещаше как лицето му гори и мразеше това чувство. Искаше да го прогони.
Но Юнги, който стоеше спокойно до него, никак не му помагаше.
Това негово спокойствие и самоувереност убиваха полицая бавно, но го привличаха повече от всякога, въпреки че той отричаше.-Какво ще ядем?-попита мъртвеца, облизвайки долната си устна.
Само това трябваше.
Буцата в гърлото на Джимин щеше да остане за дълго там.
Той преглътна бавно и мъчително, опитвайки да измисли какво да каже.-Н-не знам все още. Ти к-какво п-предпочиташ?
-Хм.. Джи.... Китайско?-Юнги се усмихна невинно и тръпки полазиха тялото на шофьора.
-Искаш ли да п-поръчаме от в-вкъщи?
-Перфектно.
Двамата чакаха храната си в пълно мълчание.
На духа не изглеждаше да му е неудобно.
Все пак той не изпитваше нищо, нали?-Какво щях да правя...?-зачуди се без да иска на глас Джимин.
Беше мислил за това през последните 20 минути.
Не можеше да се сети.
Как може да е толкова зациклил?
И той не знаеше.
Не му се беше случвало.-Да повториш случката?
-С-случка?-срамът го блъсна като огромна силна вълна и го събори на пясъка.
-Дам.
-Не знам за какво говориш..-заби поглед във върховете на пантофите си.
-Да ти подскажа ли?-Шуга се приближи бавно до него от единия до другия край на дивана.
-Ъм...
Когато Чим беше брутално блокирал звънеца на вратата огласи стаята.
Неговото спасение.
Китайското.×××
Ъгх утре има родителска.
Кое ще е моето спасение? ;")
×××Забравих да допълня.
Рекламация хах
Вие си знаете какво да правите с това ;)
ESTÁS LEYENDO
Forgotten ×|YoonMin|×
Historia CortaМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...