Forgotten ×|YoonMin|×

×62×

На Ри подбели очи и обърна глава към другата страна на стаята, за да не гледа към съсипаното лице на пазачът, чието име дори не знаеха.

-О, моля те кажи му, че и без това прилича на плашило.-измрънка Джимин.

-Ооо, Джиминии! Наистина си сладък, когато все пак искаш да ме защитиш. Бих те гушнал сега, но това тяло е мръсно. Ще го оставим за после.

-Да, да добре.

-Съгласи ли се току що?

-Ще спреш ли? Най - добре да излезеш по-бързо.

-Казваш, че съм ти досаден или че ме обичаш?

-Мин Юнги, ще те ударя.

Просташка усмивка се лепна на лицето на пазачът, но си беше почти същата като на Шуга. Усети някакво чувство у Джимин и искаше да го накара да излезе.

-Ще ме заведеш ли на среща, полицайче?

-Казвам ти, ще те лепна яко. Какви срещи? Ти си мъртъв.

-Мога да вляза, в когото си поискаш. Избери си. Момиче, момче, не ми пука.

-Не ми трябваш. Под никаква форма.

-Лъжеш.-продължи да се усмихва.

-Напротив.

-Лъжеш.

Иии се чу шляп и Шуга усети как отлита някъде в нищото.
По-скоро падна от дивана, но не усети болка.

-Трябва ли да ме боли?

Джимин сложи възглавница под главата на пазача, който удари и мигновенно съжали, щом видя невредимият Юнги в краката си.

-Май боли. Ще се погрижиш ли и за мен?

-Не.

-Поне опитах.

-Опитваш постоянно.

-Той кога ще се събуди?-попита Джимин, гледайки На Ри.

-Сутринта. Може би даже към 11.

-Имаме време. Ще се къпя. Чим, идваш ли?

-За какво ти е да се къпеш като си умрял?

-Не искам да воня на канафка.

-Не миришеш на нищо.

-Отивамм.-взе една хавлиена кърпа и влезе в банята.

-Защо го отрязваш постоянно?-позаинтересова се На Ри.

-Досаден е.

-Не го мразиш.

-Не го и обичам.

-Още по-зле. Чудиш се.

-Ще реша някой ден.

-Ще си отиде скоро.

-Той знае ли?

-Ще му кажа като свършим с Хосок.

-Добре.

Юнги излезе от банята, облечен в...ами почти нищо, освен кърпата на кръста си.
Отиде в стаята на Джимин и легна на леглото, обявявайки че ще спи там.

-Не си познал.

-Познах. Не знаех, че имам такова хубаво тяло, но виж ти.-мина с пръст по мокрото си, леко оформено стегнато коремче.

-Не ми пука. Няма как да ме обедиш с това.-засмя се Джимин, хвърляйки вял поглед по тялото на по-големият.

-Ти можеш ли да се сравняваш с това?

Шуга много добре знаеше, че полицаят има хубави плочки и просто искаше да ги види, че му липсваха. Знаеше, че Чим ще му направи на инат, за са се изкара по нацепен.

-Това?-повдигна тениската си и показа малко плът.

-Пфф. Аз обаче пак ще спя тук.-легна по корем и гушна една възглавница, което му беше станало навик.

-Бършеш се по леглото ми нали?

-Аха.

-Кретен.

-Чудя се кога ще започнеш да ми казваш хьонг или оппа.

-Оппа казват само момичетата, а аз не съм такова.

-Значи хьонг?

-Значи не.

-Идиот. Пак ще спя тук.

-Аз ще спя на дивана тогава.

-На Ри е там.

-Тогава на земята.

-Тук ли?

-Мхм. Нали си е моята стая.

-Еми добре.

Няколко часа прекараха в тъпи разговори и накрая решиха просто да си лягат.
Юнги горе, Джимин долу.
О да.
На Шуга му се хареса идеята да е отгоре.
Тъкмо изгасиха лампите и планът беше задействан.
Една възглавница се тупна до главата на Чим, а след нея се приземи отгоре и Мин Юнги.

-Какви ги вършиш пак?

-Не знам, ти ще кажеш.-подсмихна се.

-Радвам се, че ми освободи леглото.-взе си възглавницата и тръгна да става, но не му се получи, защото беше дръпнат от нечия ръка.

А сега пътят надолу беше спечелил на Джимин мястото отгоре.

-Ченгетата са толкова непохватни в днешно време.-изцъка Шуга, усмихвайки се самодоволно.

××
Ъпдейтнах преди 20 часа и сега пак, което си е шок
Интересно развитие, а ;33
Няма да откажа коментарчета, искам да кажа - пишете хора ^^
××