-Сладък си~
Полицаят не знаеше какво да каже.
По точно - не можеше.
Не можеше и да помръдне.
Сякаш мускулите му отказваха да работят в ръцете на мъртвеца.-Щ-ще спреш ли?-попита едва едва, когато усети ръката на Юнги да се задвижва по-надолу.
-Не знаммм. Зависи. Помоли ме, Чим~.-прошепна в ухото му като захапа меката част.
-Ъх.-опитваше да се съвземе, но така повече възбуждаше Шуга.
-Искаш да ми кажеш нещо ли?
Джимин хвана ръката, която току що беше опряла боксерките му.
Обърна се към Юнги, който го гледаше недоволно.-Това не е забавно.-сбърчи нос.
-Не съм ти играчка.- застана в седнало положение на леглото, откривайки частите от тялото си, които до преди малко бяха в ръцете на мъртвеца.
-Да се обзаложим ли? Камък, ножица, хартия?
-Стига игрички. Отивай си в килията или ще спиш пред вратата, на килимчето.
-Охо, вече си ми измислил място. -усмивка плъзна по лицето му.
-Нда. Възможно по-далеч от очите ми.
-Идиот. Нямаш уважение към по-възрастните.-намръщи се.
-Не убиждай по-малките.
-Ама ти... Айш, дребен!
-Сега кой разваля забавата?-подсмихна се Джимин, доволен от случилото се.
-Не съм аз.-зави се през глава, имитирайки малките деца, които не искат да стават рано сутрин. (като мен ;"))
-Казай ти къде да спиш.
-Аз не спя. Още си много малък, за да знаеш тези неща. Духовете не спят.-говореше през одеалото.
-Тогава защо се намъкна в леглото ми? Така и аз не мога да спя!
-Така или иначе ставаш рано.
-От къде знаеш?-премигна няколко пъти и премахна завивката от главата му.
×××
Де да знаех хд
Тайна майна ;*
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...