Forgotten ×|YoonMin|×

×24×

-Сладък си~

Полицаят не знаеше какво да каже.
По точно - не можеше.
Не можеше и да помръдне.
Сякаш мускулите му отказваха да работят в ръцете на мъртвеца.

-Щ-ще спреш ли?-попита едва едва, когато усети ръката на Юнги да се задвижва по-надолу.

-Не знаммм. Зависи. Помоли ме, Чим~.-прошепна в ухото му като захапа меката част.

-Ъх.-опитваше да се съвземе, но така повече възбуждаше Шуга.

-Искаш да ми кажеш нещо ли?

Джимин хвана ръката, която току що беше опряла боксерките му.
Обърна се към Юнги, който го гледаше недоволно.

-Това не е забавно.-сбърчи нос.

-Не съм ти играчка.- застана в седнало положение на леглото, откривайки частите от тялото си, които до преди малко бяха в ръцете на мъртвеца.

-Да се обзаложим ли? Камък, ножица, хартия?

-Стига игрички. Отивай си в килията или ще спиш пред вратата, на килимчето.

-Охо, вече си ми измислил място. -усмивка плъзна по лицето му.

-Нда. Възможно по-далеч от очите ми.

-Идиот. Нямаш уважение към по-възрастните.-намръщи се.

-Не убиждай по-малките.

-Ама ти... Айш, дребен!

-Сега кой разваля забавата?-подсмихна се Джимин, доволен от случилото се.

-Не съм аз.-зави се през глава, имитирайки малките деца, които не искат да стават рано сутрин. (като мен ;"))

-Казай ти къде да спиш.

-Аз не спя. Още си много малък, за да знаеш тези неща. Духовете не спят.-говореше през одеалото.

-Тогава защо се намъкна в леглото ми? Така и аз не мога да спя!

-Така или иначе ставаш рано.

-От къде знаеш?-премигна няколко пъти и премахна завивката от главата му.

×××
Де да знаех хд
Тайна майна ;*
×××