Forgotten ×|YoonMin|×

×23×

-Тука е студеничко.-каза Юнги, намествайки се под завивките.

Джимин му беше обърнал гръб. Дори и зима да е, той обичаше да спи по боксерки и нищо друго. Сега изпитваше неловкост, заради духа в леглото му.

-Няма ли да кажеш нещо?-Шуга се учуди на мълчаливия полицай.-Нещо като...-започна да мести тялото си към това на Джимин.-Катоо "Юнги ти не усещаш студ..."-доближи се почти до него.- "....защото си мъртъв."-облиза устни и се залепи за голия му гръб.

-К-какво п-правиш, идиот?!--заекна Джимин.

-Уха! Каза "идиот" правилно!-учуди се по-големият.-Мисля, че е по-подходящо да ме наричаш хюнг...или татенце.

-Какви са тези глупости?!-обърна се към Шуга, който прехапа устни, срещайки погледа му.

-А?-премигна няколко пъти, за да се осъзнае.

-Ъх. Питах нещо.

-Отговори ли искаш пак, Чими?-усмихна се ехидно.

-Идиот.. Искам да. Много е дълъг списъка.

-Защо си толкова дръпнат, Джимини-ах.-раздвижи ръката си по плочките на полицая.

Джимин беше забравил за близостта на телата им за момент.
Сега си спомни.
И се вцепени.
Стегна всеки мускул от тялото си.
Но.
От където и да минеше ръката на духа, всичко се отпускаше.
Джимин за пръв път се почувства слаб в ръцете на някого.

×××
Ъх...нз кво пиша ;")
Ама шанс.
Искам мнение за вдъхновение~ ^^
×××