Forgotten ×|YoonMin|×

×65×

И така тръгнаха на разходка в гората.

Ми да ама не.
Джимин спря не далеч от имението на Хосок и сега тримата обмисляха плана, който нямаха.

-Бих могъл да разбера коя е колата му и да го зарежем там, все едно е заспал.

-Ама ти си в него.

-У знаеш ли.

-Не.-каза На Ри.

-Ще се престоря на него. Така де, аз съм него.

-Даже името му не знаеш. Ще объркаш всичко.

-Не вярваш в мен ли, Чими?

-Просто си такъв непоправим идиот.

-Може да се поправя. Само гледай.

-Ще те хванат. Не си безсмъртен в това положение.

-Тихо. Ще набия Хосок и ще избягам като засрамена ученичка.

-Да да.

-Според мен... Юнги трябва да отиде.-включи се На Ри.

-Хубаво. Ако те хванат, няма да те спасявам. Горко му на човека.

-Може да има деца и жена, сигурен съм даже. Спаси го заради това.

-Майната ти. По-добре да не стигаме до там.

-Е, шанс.

Юнги слезе от колата и се огледа.
Опипа униформата си и усети нещо твърдо в задния си джоб.
Телефон.
Супер.
Размаха го пред стъклото на колата и се усмихна.
Започна да се рови из съобщенията и някоя жена на име Бо Ра се беше обърнала към него с името Те Янг.

Еми става.

-От днес съм Те Янг за вас!-доближи се до предното стъкло и ги усведоми за находката си.

-Супер, сега тръгвай.

Помаха им и тръгна уверено напред.

Имението си беше като замък и без това, но с тези пазачи...нямаше как да го опише.
Джей Хоуп беше взел страшни мерки за това място.
Значи се криеха важни неща вътре, нали?
Едно дете не си пази близалката, ако не иска да я оближе, нали?
Ами Шуга сега щеше да открие нещо.

Влезна уверен вътре, показвайки личната карта, която бе намерил в портфейла.
Наистина доста полезни неща.
Един негов "колега" го попита какво му е на лицето.
Юнги беше забравил тази подробност, която остави на лицето му.

-Заспал съм в колата и като се събудих се ударих в тавана. Няма нищо.-обясни.

Изведнъж видя познато лице.
Това не беше ли онзи Чан от полицията? (Еидн там, в някоя си глава го имаше, който говореше с Джимин за случая на Юнги)
О да.
Паметта не го лъжеше.

"Знаех си, че е отрепка"-помисли си и изцъка, следвайки по-младото момче.
Всъщност щяха да са на една възраст с умрелия Шуга, но сега положението беше друго.

-Хей, Чан!

Момчето се обърна и го погледна усмихнато.

-Как сте, шефе?

"Шеф... уу не е зле."

-Добре съм. Ти изглеждаш добре. Да си виждал господин Чонг?

-Не. Може да е в офиса си.

-Ясно. Ще го потърся.

Отиде точно в офиса, където миналия път беше направил горкият Хоби на луд.
Той обаче липсваше.