Forgotten ×|YoonMin|×

×27×

-Направи ми закуска, Джиминее~

-Досаден си. Изяж това.-метна му една ябълка.

-Това не е закуска.-намръщи се духа, гледайки плода.

-Шанс.-тръгна на някъде.

След дълъг размисъл над ябълката и мисли дали да я изяде, Юнги разбра, че Джимин най-сетне се е облякъл и го чака дори.

-Е?

-Пак ли ще ходим в смърдящия затвор?

-Днес си голямо мрънкало.

-Да. Така е. Бельото ти ми развали настроението.

-Моето бельо?-изуми се полицаят.

-Дааа. Да беше сложил нещо друго.

-Ъ. Това е моят дом и ти се нанесе без покана.

-И?

-Ще си ходя както искам. Това.

-Аха. Хубаво.

Настаниха се в колата.
Скоро бяха пред познатата сграда, която беше омръзнала на Шуга отдавна.

-Имам работа.-подметна студено ченгето и подмина отдела с килийте на затворниците, където именно трябваше да отиде Юнги.

-Зарязваш ме?-изуми се.

-Не. Оставям те на мястото ти.-обясни кратко, точно и ясно, но за Шуга това беше подигравка.

-Тц. Идвам с теб. Няма да скучая при тия побърканяци.

-Не те искам с мен.

-Не те питам. Никой не ме вижда, така че не си говори сам по-добре.

-Идиот..

×××
Спи ми се ;-;
Ама трябва да пътувам ;;-;;
Шанс~
×××