-Направи ми закуска, Джиминее~
-Досаден си. Изяж това.-метна му една ябълка.
-Това не е закуска.-намръщи се духа, гледайки плода.
-Шанс.-тръгна на някъде.
След дълъг размисъл над ябълката и мисли дали да я изяде, Юнги разбра, че Джимин най-сетне се е облякъл и го чака дори.
-Е?
-Пак ли ще ходим в смърдящия затвор?
-Днес си голямо мрънкало.
-Да. Така е. Бельото ти ми развали настроението.
-Моето бельо?-изуми се полицаят.
-Дааа. Да беше сложил нещо друго.
-Ъ. Това е моят дом и ти се нанесе без покана.
-И?
-Ще си ходя както искам. Това.
-Аха. Хубаво.
Настаниха се в колата.
Скоро бяха пред познатата сграда, която беше омръзнала на Шуга отдавна.-Имам работа.-подметна студено ченгето и подмина отдела с килийте на затворниците, където именно трябваше да отиде Юнги.
-Зарязваш ме?-изуми се.
-Не. Оставям те на мястото ти.-обясни кратко, точно и ясно, но за Шуга това беше подигравка.
-Тц. Идвам с теб. Няма да скучая при тия побърканяци.
-Не те искам с мен.
-Не те питам. Никой не ме вижда, така че не си говори сам по-добре.
-Идиот..
×××
Спи ми се ;-;
Ама трябва да пътувам ;;-;;
Шанс~
×××
STAI LEGGENDO
Forgotten ×|YoonMin|×
Storie breviМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...