Forgotten ×|YoonMin|×

×31×

-Ей. Събуди ли се?-ръчна го с пръст.

Джимин бавно отвори едното си око.
После и другото.
Трябваше му малко време, за да осъзнае, че се намира у дома си.
Но повече време, за да разбере как е стигнал до там.

"Ходил съм на сън?"-зачуди се сам на себе си.

После се сети за гласа, който го събуди.
И му стана ясно.
Пределно ясно.

Мин Юнги.
Вечният проблем.

-Спящата красавица, събуди ли сее?-лек кикот се чу от другата страна на леглото.

-Ти защо...-не можа да продължи.

При вида на Шуга... Джимин не можа.
Буца заседна в гърлото му, но той бързо опита да я разкара и му се получи.

-Това... Моята тениска ли е?

-Да, дребен. Благодаря, че ми я зае.

-Не съм... Ох, Юнги.

-Не охкай още от сега. Не съм направил нищо.-подсмихна се.

-Ама ти... Как стигнахме до тук?

-Значи помниш къде си бил? Страхотно, няма да обяснявам.-зарадва се.

-Оо, напротив. Какво сложи в онази чаша?

-Чай.

-И друго?

-Хапче за сън.

-Приспивателно, Шуга.

-О! Ти каза Шуга!

-Не сменяй темата.

-Някои му викат така, но за мен е хапче за сън пък.-скръсти ръце, убеден в себе си.

-Защо? Защо не сме в стаята за наблюдение.

-Защотоо.. Там не беше удобно за сън.

-Искал си да си почина и си ми сложил това в чашата, защото си знаел, че няма да те послушам иначе?

Право в десетката.
Юнги сведе глава.
Джимин беше победил.