Forgotten ×|YoonMin|×

×26×

-Ааах! Не съм се наспивал така от години!-протегна се и се прозя.

-Нали не спеше?-издразни се Джимин.

-Казах, че когато го мога, си го мога.-изплези му се Юнги.

-Хубаво. Премести си ръката.-погледна го укорително.

Юнги премахна ръката си от бедрото на полицая и се засмя.

-Какво ще ядем, сърдитко?

-Гладен си?-изуми се.

-Мога да ти правя компания.

-Странен си.

-Това вече го знам.-подсмихна се.-Какво ще ядем?-настани се на един стол, от тези около стъклената маса в кухнята.

-Само ще ми хабиш продуктите.-изпуфтя Джимин и разроши косата си.

-Все тая.-повдигна безгрижно рамене.-Нали не ги купувам аз.

-Очевидно.-подбели очи.

-Всъщност...-започна Шуга.

-Да?-полицаят заинтересовано се обърна към стоящия дух.

-Няма ли да си облечеш поне къси панталони?

-Ама ти.... Айш!-прекара нервно малките си пръсти през косата.

Горкият.
Мислеше, че Юнги най-сетне е решил да сподели нещо с него.
Сгреши.
Отново.
Този му се струваше твърде непредвидим.
Всъщност не.
Джимин още не го познаваше толкова добре, но някои неща си бяха еднакви в държанието на мъртвеца.
Просто не беше свикнал някой да му говори така постоянно.

-Какво си помисли?-изхили се Шуга.

-Че ще кажеш нещо важно.

-Важно е. Не ми се гледат черните ти боксерки!

-А какво ти се гледа?

-Е, това е тайна.-прокара език по изсъхналите си устни, оглеждайки го мазно.

Джимин съжали за въпроса си още щом го зададе.

×××
Пък аз не ;]
×××