Forgotten ×|YoonMin|×

×54×

-Не ги убих аз...Поне не точно.-каза Юнги с наведена глава и очи забити в земята.

-Уби ли ги или не?

-Казах не точно.

-Кажи ми всичко подробно, ще те изслушам.

-Не съм по подробностите.

-Добре, Юнги.-натърти на името и въздъхна тежко, повтаряйки си, че трябва да бъде търпелив.-Разкажи ми.

-Беше тежък ден. От сутринта не ми вървеше, валеше пороен дъжд, аз имах изпит, а си изпуснах автобуса. Както и да е, закъснях за изпита, на който бях скъсан първия път и заради закъснението не ме пуснаха да вляза. Реших да отида на почасовата работа в кафенето, където работих. Не бях съсредоточен, изпуснах няколко неща и ги счупих, а най-добрият ми приятел и колега - Хосок, пое вината и го изгониха след още няколко объркани от мен поръчки. Работата ми трябваше, защото майка ми беше на парализирана на легло, а баща ми беше на възраст и така или иначе се скъсваше от работа. Останах, той знаеше положението ми. След като свърших се прибрах, погрижих се за майка си и му звъннах, но не вдигна. Реших, че трябва да поговорим. Беше странно да не вдига телефона, защото винаги вдигаше. Беше от лъчезарните хора, които знаят как да ти оправят настроението, за разлика от моя милост.

-Поне знаеш, че си малко сприхав.

-Млъкни. Та така отидох до апартамента му. Настояваше да имам ключ, незнайно защо. Все пак ми потрябва и влязох. Нямаше никого, а прозореца беше отворен и заради дъжда беше мокър пода. Подсуших и реших да го изчакам да се прибере.

-Уау колко грижовно, с мен никога не си се държал така!

-Ти не заслужаваш. Искаше да ти разкажа, мога да спра.

-Не. Говори.

-Отидох в стаята му на големия телевизор. Беше решил, че ще го сложи там, а малкия в хола. И това не го разбирах, но негова си работа. Легнах на леглото и включих телевизора. Нещо обаче привлече окото ми. Едното от шкафчетата беше отворено и отидох да го затворя. Беше онова, което винаги държи заключено. Тогава разбрах, че Хосок има проблеми, за които не ми е казал. Беше пълно със снимки на разни хора, някои от тях зачертани. Имаше пакетче с някакъв прах, вероятно наркотик. Също и един нож. Изкарах снимките и ги огледах. На една от зачертаните видях момиче от моето училище, което изчезна преди седмица. Посегнах към следваща снимка, когато вратата се отвори рязко и през нея влезе Хоби. Беше целия мокър, облечен в черно и още с качулката на суитчера си. Не изглеждаше добре, дори плашещ. Образува локвичка вода на пода от мокрите си дрехи, която изведнъж промени цвета си. Тогава забелязах, че в дясната си ръка държеше нож, изцапан с кръв.

××
-Какво става, Хоби?

-Юнги...ти...не трябваше да си тук. Защо? Какво правиш тук?!

-Не вдигна и...Питах те какво става.

-Не трябваше да виждаш това. Т-ти наистина не трябваше да си тук.

-Какво си направил?

-Нищо. Аз...не съм виновен, аз...наистина трябва да ми вярваш, Юнги. Само на мен.

-Обясни ми какви са тези снимки, Хосок! Накарай ме да ти повярвам!

-Наистина...Може би сбърках...но те...наистина си го заслужиха..

-Уби ли ги!?

-Може би...Но ти си на моя страна нали? Вярваш ми нали? Винаги заедно?

-Не знаех, че приятелят ми е убиец и го крие така добре от мен. Съжалявам.

-Юнги...Аз наистина... Аз те обичам, Юнги. Ти не можеш да ме изоставиш. Не можеш да кажеш на никого. Трябва да си с мен. Ще ти помогна.

-Говориш глупости, на теб ти трябва помощ. Хайде да поговорим.

-Д-да. Нека поговорим.

-Убил си ги?

-Не...Да...Може би, но ти ми вярваш нали?

-Може би.. Виж, ти трябва да се предадеш. Нали? Знаеш го.

-Не. Не мога. Трябва да сме заедно. Никой не бива да ни раздели, за това не можех да ти кажа. Знаех, че ще се отдръпнеш...знаех.

××

Тън тън тъннн
*оная мелодийка от хорър филмите се пуска тук*

Еми нз
Искам мнение
Малко драмичка вкарах
Не обичам да драматизирам ама тук трябваше малко, за да изкарам Хоби съншайн откачалник~
Имам малко муза, така че пиша и следващата, а ще я кача сигурно утре ^^
Трябват ми коментари, за да ми стилмулират писането
××