Forgotten ×|YoonMin|×

×35×

-Открих нещо!-Чим стана рязко от стола, вдигайки листа високо.

-След 3 часа... Чакай какво?-Мин Юнги се ококори и отиде до полицая, завирайки лицето си в листа.

-Така няма да видиш или разбереш повече от мен.-изцъка, дръпвайки листа към себе си.

Шуга залитна и го изгледа смутено, след което дръпна хартията от ръцете на по-малкия.

-Много умно. Явно в речника ти не присъства "моля".

Юнги го игнорираше.
Подбели очи и започна да чете.
След като съзря името Чон Хосок, отмести поглед от текста, отнасящ се за собствения му живот.

-И какво си открил?-повдигна вежда.

-Не го дочете.-намръщи се Джимин като малко дете.

-Не ми трябва. Все пак знам всичко за себе си.-повдигна рамене, мина покрай коша, изхевърляйки хартията там.

-Добре, че имам копия.

-Копия? За какво са ти още от тези глупости?-обърна се към него.

-За теб глупости или живот, а за мен - Чон Хосок. Човекът, който ще разпитам.

-Ти? Него?

-Значи знаеш кой е? Така ще е още по-добре.

-О не. Никакъв шанс. Сядай си на секси задника и не мърдай от стола.

-Не ми казвай какво да правя.-изправи се и тръгна към вратата, но внезапно спря.- И чакай... Секси какво?

-Нищо.-Шуга се почеса нервно зад врата.-Къде тръгна?

-Към Хосок? Или...мм Джей Хоуп.