×5×

678 103 6
                                    

Юнги... Мин Юнги.. Мъртав... Година. Една година.. Мъртав от година.. Мин Юнги е мъртав от година...

Всичко това се въртеше в главата на Джимин и той се опитваше да го разбере.
Но не можеше.

-К-как... Какво говориш?-едвам попита.

Буца беше застанала болезнено в гърлото му.
Дори коремът му сега беше свит на топка.

-Хехе, кой се стъписаа.-зарадва се Юнги.-Забавен си!

-Я стига! Постоянно ме лъжеш.-сопна му се полицаят.

-На кого викаш сега?--чу се познатият дразнещ глас от страни.

-Не се прави, че не го виждаш! Искате да ме изкарате луд ли?-обърна се и към двамата.

-Та ти си луд, човече.-изсмя се затворникът, като го подразни още повече.

-Ти...не го ли в-виждаш?-попита вече леко притеснен от засмяното лице пред себе си.

-Кой по дяволите трябва да виждам?!

Джимин просто поклати глава, обърна се отново към чернокосият, погледна го и излезе от коридора с килийте.

Forgotten ×|YoonMin|×Onde histórias criam vida. Descubra agora