Юнги... Мин Юнги.. Мъртав... Година. Една година.. Мъртав от година.. Мин Юнги е мъртав от година...
Всичко това се въртеше в главата на Джимин и той се опитваше да го разбере.
Но не можеше.
-К-как... Какво говориш?-едвам попита.
Буца беше застанала болезнено в гърлото му.
Дори коремът му сега беше свит на топка.
-Хехе, кой се стъписаа.-зарадва се Юнги.-Забавен си!
-Я стига! Постоянно ме лъжеш.-сопна му се полицаят.
-На кого викаш сега?--чу се познатият дразнещ глас от страни.
-Не се прави, че не го виждаш! Искате да ме изкарате луд ли?-обърна се и към двамата.
-Та ти си луд, човече.-изсмя се затворникът, като го подразни още повече.
-Ти...не го ли в-виждаш?-попита вече леко притеснен от засмяното лице пред себе си.
-Кой по дяволите трябва да виждам?!
Джимин просто поклати глава, обърна се отново към чернокосият, погледна го и излезе от коридора с килийте.
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
