Forgotten ×|YoonMin|×

×13×

Тъкмо охраната влизаше да види какво става, че бъркотията в килиите беше голяма.

-Ти си виновен, нали?!-посочи го, с треперещ показалец, русият.

-Аз?-заоглежда се Джимин, за да разбере дали говори на него наистина.

-Да! Говореше си сам!

-Какво?-засмя се.

-Може да си ми пратил някой дух, да ми отмъстиш за подигравките!

"Нямаш си напредстава колко си близо, човече."-мислеше си полицаят.

-Хайде да дойдеш с нас -хванаха го от двете страни охранителите и го отведоха.

Джимин излезе с тях, следван от Юнги, който си минаваше спокойно през стени и врати.
Духа реши да продължи със забавата и мина през килерчето, за да домъкне една кофа с вода.
Случайно я бутна и течността се изля по плочките, карайки затворника да се подхлъзне и заедно с охранителите да падне на земята.

-Имам сътресение! Сега сигурно ще умра! Вие ще сте виновни!-развика се изтерично и гласът му огласи коридора.

Обърна се, когато го изправяха и срещна погледа на Джимин, който бе видял всичко.
Изгледа го кръвнишки, но не каза нищо, защото кофата се вдигна във въздуха.
Юнги я беше взел, за да я върне в стаичката, но затворникът не знаеше за това и подбели очи, припадайки в ръцете на охраната си.

×××
Нещо дългичко започнах да пиша.

Моренце сдр мдр
Когато пишеш яой, докато пътуваш.
Чувствайте се спешъл~

Айде отивам да се пека и за вас бепцета
×××