Forgotten ×|YoonMin|×

×20×

-Какви ги дрънкаш сега?-разгневи се Джимин, без да обръща особено внимание на близостта им.

-Мм... Много си дръпнат нещо.-хвана го за косата и я опъна леко.

В погледа на Юнги се бе разпалило игриво пламъче.
А Джимин беше толкова ядосан, че някакъв дух го баламосва.

-Или ми кажи нещо за тъпия ти случай, или се разкарай.-каза през зъби.

-Разваляш ми настроението.-изпуфтя в лицето му и се отдръпна.-Какво да ти кажа?

-Всичко?

-Много ще ти е лесно така. Не мислиш ли?

-Ъгх.. Както кажеш.

-Еее ще говорим за миналото, нали? Макар, че в момента..настоящето ми е по-интересна тема.-облиза устни, гледайки право в очите на полицая, който не трепна.

-Минало. Говори.

-Хм.. Да кажем, че ми беше малко самотно. Баща ми никога не се срещаше трезвен.

-Друго?

-Един ден с мама се скараха, защото тя беше уморена, а тате искаше да ми направи братче или сестриче. Беше пиян, както винаги. Мама се ядоса и взе поредната бутилка соджу от ръцете му, мятайки я през прозореца.-направи пауза.

-Защо не повика полиция?

-Защото отдавна не ги бях виждал заедно. Така не ми беше самотно.

-Продължи.

-Ами..тате я хвана за гърлото и тя започна да вика. Скоро спря. Седеше си неподвижна на пода. Вече не се караше с него. Тази тишина не ми хареса. Тогава осъзнах, че пак ще съм самотен. Нещо прищрака в мен и взех една счупена бутилка. Докато татко осъзнае какво става, той също лежеше при мама.

-Убил си баща си?!

-Не се учудвай, Чим. Такъв е живота. Щеше да умре от алкохола така или иначе. По-добре, че го направих.

-Ти си болен.

-Не. Аз съм дух.

-Нямаш чувства.

-Вече знаеш.