Forgotten ×|YoonMin|×

×15×

Седмицата приключи и Джимин тръгна към стаята с досиетата, където щяха да му дадат това на Мин Юнги.

Духът вървеше след него през цялото време.
Почти можеше да усети дъха му върху себе си.

-Юнги стига. Стой си в килията за малко.-каза му, без да спира.

Имаше вариант да му попречи да стигне до стаята. Полицаят се страхуваше от това.
Изпитваше страх и към това, което ще прочете, но не показваше съмненията си на мъртвеца.

-Шугааа. Аз съм Шуга.-повтори раздразнено.

-Защо идваш?-обърна се към него Джимин.

-Искам. Защото мога и искам.-каза кратко и точно.

-Не докосвай папката.-предупреди го.

-Все пак си е моята информация.

-Не, това е досие на мъртъв човек, на мъртвец.-обясни му.

-О, я стига.-подбели очи.-Ще си я пипам, колкото искам.

-Още не съм я взел.

Отвори вратата и влезд бързо.
Ако Шуга не беше мъртъв, щеше да се удари в лицето му.
Но той просто си премина през нея, без да обръща внимание.

-Идвам за досието по случая на Мин Юнги, който е приключил преди година.-каза на жената, седяща зад бюрото.

Лицето й изглеждаше бледо и кожата й беше суха. Имаше вид на недоспал човек, преуморен и отдаден на работата. Папката беше подготвена за полицая, още щом пристигна в затвора. Отвори един шкаф от бюрото и я извади, подавайки му я.
Той й кимна и я взе, напускайки помещението.

×××
И какво сега?
Тайна.
Всъщност и аз нз ;")
×××