Forgotten ×|YoonMin|×

×45×

-Чимчоо~

Шуга чукаше на вратата на по-малкия за трети път тази досадна сутрин.

-Казах, че влизам. Преди...4 минути и половина.-погледна часовника си, за да е сигурен.

Не се чуваше и грам шум от вътре.
Не, че се беше притеснил.
Най-много Джимин да е скочил през някой прозорец.
За Юнги нямаше значение дали ще има жив Джимин или дружка духче.
То все едно.
Нямаше как да се оттърве от него или обратното.

-Влизам!

Честно казано не обичаше да чака.
Особено Джимин.
Влезе и различното беше, че не видя подредената стая, както обикновено си изглеждаше.
Леглото не беше оправено, а някои дрехи бяха по земята.

О да.
Включително един чифт, вероятно мръсни, боксерки, които се набиха почти веднага на окото на мъртвеца.
Той повдигна подозрително вежда и ги огледа от високо.

Заслуша се, защото някакъв шум дразнеше ухото му.
Течаща вода.
Отправи погледа си към дървената врата, от която явно идваше шума.
Хм, това да не е..
Банята?
Да, така си беше.
Джимин беше в банята и се къпеше вече половин час и Юнги го разбра.

Лепна си мазен фейс и се насочи натам.
Нямаше да влезе.
Не беше така невъзпитан.
Но да надникне за мъничко, това беше друго нещо.
Все пак.
Защо не?

Нямаше как стъпките му да са по-тихи.
Фактически не издаваше шум от ходенето си.
Застана пред вратата, без да сваля подлата усмивка, която толкова му отиваше.

Подаде глава през вратата.
Вътре беше всичко в изпаренията от горещата вода, но още можеше да се различи фигурата на Джимин.
Ах, така изваяният Джимин.
Юнги леко прехапа устни.
Беше маааалко възбуден, макар че не беше прекрачил границата.
Не много.

Виждаше плочките, по които се стичаше водата и ги оформяше още по-добре.
Така му се прииска изведнъж от нищото да се изкъпе и той.
Не беше вредно.
Напротив.
Къпането е полезно.
А и беше така привлечен от Джимин.

„Това полицайче си го бива.”

Помисли си тооолкова неща.
Това беше една от мислите му.
Всичко беше супер, докато кранчето не беше завъртяно и водата беше спряна.
Джимин видя Юнги.
Е не Шуга в целия си блясък, но главата му беше там.
Физиономията му беше безценна, но не беше време за снимки.
Щяха да почакат.
Сега духчето щеше да си изяде конското.
За него си струваше.
Нямаше как да бъде по-умрял от това, така че нищо не губи.

-Шуга..ти.. Не искам да знам, перверзник такъв.-измрънка Джимин, натъртвайки на последната част от изречението.

Взе си кърпата и отвори вратата, подминавайки стъписания Шуга.
Не знаеше къде се намира горкия.
Това си беше...шок?
Такъв спокоен Чим не се е срещал скоро.
Щеше да се възползва от това.
Такава възможност не се пропуска.
Облегна се на гардероба, гледайки мократа коса на Джимин, от която капеха капки вода.

-Да излезеш няма ли?-полицая го гледаше, изумен от нахалството му.

-Само ако ме изгониш подобаващо.-подсмихна се Юнги и тупна на неоправеното легло, гушвайки една възглавница.-Иначе ще ти позяпам голия задник малко и ще си излезем все едно нищо не е станало.-настани се удобно, срещу него.

-Ама ти...-разроши коса, прехапа устна и погледна надолу.

Тази комбинация беше това което накара Юнги да стане от леглото.

×××
Нз защо ъпдейтнах чак сега.
Имам 5,40 по математика и 4 по английски ;”)
Беше сложен петък.

Юнги става от леглото... и сега какво?
Ау не знам.
Като го измисля ще се разбере ;3

Айде мнения~
Бтв обърнете внимание на снимката горе 👆💕
×××