×36×

484 71 26
                                    

-Защо не ме слушаш?!-Юнги разтърси нервно глава.

-Защото не си жив?-продължи да върви към колата си, без да се обръща, докато говори с Шуга.

-Значи не съм важен? Защото съм мъртъв?

-Ъ.. Да?

-Обърни се и ми го кажи в лицето!-мъртвеца спря и дръпна Джимин, обръщайки го към себе си.

-Какво искаш да чуеш?

-Каквото ще ми кажеш.

-Нямам какво да кажа.-отмести поглед към сградата.

-Имаш. Важен ли съм за теб?

-Не.-каза тихо, продължавайки да отбягва погледа на духа.

-Ще те халосам, ако не ме погледнеш!

-Спри да заплашваш щом не си добър в това. Втори клас знаят по-добри заплахи от теб.

-Затова света е толкова объркан. Все тая.-дръпна го към себе си, карайки го да погледне лицето му.

-Ъ такова... Ще ходя при Хосок, дръпни се.

-Ъ такова. Не ми сменяй темата.

-Ама аз.

-Няма ти, няма аз. Кажи сега на батко. Можеш ли без мен?

-Мога без да ми се караш. Гарантирам, че ще оживея ако един ден не спориш с мен.

-А попринцип? Можеш ли без да ме виждаш?

-Ще ти е скучно без ти да виждаш мен.

-Така ли? А обратното?

-Ъгх, противен си, Юнги.

-Можеш ли да издържиш 1 час без да се оплакваш от Шуга?

-Стига с това Шуга. От къде е дошло?

-Тайна. Можеш ли да издържиш без да се разтърсиш из миналото ми?

-Да не съм на разпит? Защото, ако не знаеш, аз съм полицаят.

-То пък един полицай...

-Да. По-прекрасен, уникален, красив и секси няма да намериш.

-Затова си ми най-удобен.-подсмихна се Шуга и облиза устни, приближавайки още лицето на Джимин.

-Как така удобен?

-Защо винаги избягваш въпростите ми...и мен самият?

-Така.

-Май аз не съм ти удобен.

-Спри с това.-извърна глава настрани.

-Пак ли съм противен? Даже не искаш да ме гледаш..

-Такъв си тъпанар. До сега щях да съм стигнал до Хосок.

-Нищо няма да получиш от това копеле.

-О, значи ти ще ми кажеш?-усмихна се.

-Не си познал. Имах въпросче, което остана без отговор.

-Ами, ако отговоря?

-Ще си помисля.

-Ако кажа, че не мога без досадния мъртъв Мин Юнги?

-Може да размисля...

-А ако призная, че си ми удобен?

-Мамка му.. Защо говорим за това?

-Ти започна.-скъси разстоянието до сантиметър, което беше близко.

Близко.
Опасно близко за Мин Юнги.
Прехапа устна и опита да не поглежда Джимин, защото знаеше, че няма да свърши добре.
Не му се получи.
Желанието винаги побеждава разума.

-На кой му трябва да мисли?-изръмжа Шуга и сля устните си с тези на полицаят.

×××
Не и на мен.
Айде честитка.
430 думи въх
Чак се изплаших.
Ама не писах няколко дни и ми стана жал за вас ;")

Имам 4,70 по мат на входното и се кефя като циганче на мазна баничка.

Айде чал и мн мнениенца паласа~
×××

Forgotten ×|YoonMin|×Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon