-Защо не ме слушаш?!-Юнги разтърси нервно глава.
-Защото не си жив?-продължи да върви към колата си, без да се обръща, докато говори с Шуга.
-Значи не съм важен? Защото съм мъртъв?
-Ъ.. Да?
-Обърни се и ми го кажи в лицето!-мъртвеца спря и дръпна Джимин, обръщайки го към себе си.
-Какво искаш да чуеш?
-Каквото ще ми кажеш.
-Нямам какво да кажа.-отмести поглед към сградата.
-Имаш. Важен ли съм за теб?
-Не.-каза тихо, продължавайки да отбягва погледа на духа.
-Ще те халосам, ако не ме погледнеш!
-Спри да заплашваш щом не си добър в това. Втори клас знаят по-добри заплахи от теб.
-Затова света е толкова объркан. Все тая.-дръпна го към себе си, карайки го да погледне лицето му.
-Ъ такова... Ще ходя при Хосок, дръпни се.
-Ъ такова. Не ми сменяй темата.
-Ама аз.
-Няма ти, няма аз. Кажи сега на батко. Можеш ли без мен?
-Мога без да ми се караш. Гарантирам, че ще оживея ако един ден не спориш с мен.
-А попринцип? Можеш ли без да ме виждаш?
-Ще ти е скучно без ти да виждаш мен.
-Така ли? А обратното?
-Ъгх, противен си, Юнги.
-Можеш ли да издържиш 1 час без да се оплакваш от Шуга?
-Стига с това Шуга. От къде е дошло?
-Тайна. Можеш ли да издържиш без да се разтърсиш из миналото ми?
-Да не съм на разпит? Защото, ако не знаеш, аз съм полицаят.
-То пък един полицай...
-Да. По-прекрасен, уникален, красив и секси няма да намериш.
-Затова си ми най-удобен.-подсмихна се Шуга и облиза устни, приближавайки още лицето на Джимин.
-Как така удобен?
-Защо винаги избягваш въпростите ми...и мен самият?
-Така.
-Май аз не съм ти удобен.
-Спри с това.-извърна глава настрани.
-Пак ли съм противен? Даже не искаш да ме гледаш..
-Такъв си тъпанар. До сега щях да съм стигнал до Хосок.
-Нищо няма да получиш от това копеле.
-О, значи ти ще ми кажеш?-усмихна се.
-Не си познал. Имах въпросче, което остана без отговор.
-Ами, ако отговоря?
-Ще си помисля.
-Ако кажа, че не мога без досадния мъртъв Мин Юнги?
-Може да размисля...
-А ако призная, че си ми удобен?
-Мамка му.. Защо говорим за това?
-Ти започна.-скъси разстоянието до сантиметър, което беше близко.
Близко.
Опасно близко за Мин Юнги.
Прехапа устна и опита да не поглежда Джимин, защото знаеше, че няма да свърши добре.
Не му се получи.
Желанието винаги побеждава разума.-На кой му трябва да мисли?-изръмжа Шуга и сля устните си с тези на полицаят.
×××
Не и на мен.
Айде честитка.
430 думи въх
Чак се изплаших.
Ама не писах няколко дни и ми стана жал за вас ;")Имам 4,70 по мат на входното и се кефя като циганче на мазна баничка.
Айде чал и мн мнениенца паласа~
×××
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Forgotten ×|YoonMin|×
Короткий рассказМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...