Forgotten ×|YoonMin|×

×68×

Юнги надникна вътре и видя, че има писмо в сейфа. Искаше да го прочете по-бързо и да се свършва вече с този Чонг Хосок, но нямаше как заради Техьонг.

-Пише, че е за Мин Юнги. Ти не разследваше ли този случай?

-Аха. Дай ми го. Мисля, че от тук трябва да поема аз.

-Добре. Късмет. Звънни, ако трябва да разбия още някоя ключалка.

×Юнги×

Джимин кимна и изпрати Техьонг до вратата.
Въздъхна и двамата седнахме на килима.
Напрежението между нас беше голямо.

-За теб е. Отвори го.-подаде ми хартията и буца застана в грълото ми.

Все пак го отворих.

××09.03.2017××

-Джимин това е датата, на която умрях.

-Написал го е тогава, но не го е изпратил?

-Така изглежда.

-Може би е разбрал, че си мъртъв, когато е отишъл да го изпраща.

-Може би.

Джимин сложи ръка на рамото ми и ми даде знак да го прочета.
Въздъхнах и отворих плика.

××
Хей, Юнги.
Ти нали знаеш, че си много специален за мен? Не исках да извърша това и да те натопя. Просто...може би сбърках. Не.
Наистина сбърках. Яко съм оплел конците.
Съжалявам.
Не исках да става така.
Нищо не трябваше да ни раздели, но накрая все пак сме разделени.
Това са няколко метални решетки нали знаеш? Ще мина през тях.
Искам да си мълчиш, за това което ще прочетеш сега.
Ще те измъкна от там на всяка цена.
Причиних ти много болка.
Знам, че извиненията са излишни, за това ще говоря за най-важното, а това в твоето бягство.
Трябва да излезеш, за да сме заедно.
Знам, че никога не си изпитвал това което аз чувствам към теб, но и за това има време. Нищо не е свършило. Чакай ме тази вечер в полунощ до малкото си прозорче в килията. Нали знаеш, че няма случайности? И тази килия не е случайност. Единствената с прозорче е. Ще излезеш от там, обещавам ти.
Обичам те, Юнги.
Не ме мрази.
××

Усетих как сълзи се образуват в очите ми и колкото да се опитвах да ги задържа там, не успях. Една се стече по бузата ми и след нея последваха още и още.
Вече плачех в прегръдката на Джимин.
Не бях плакал от смъртта на родителите ми.
Той все пак ме е обичал.
Щял е да ме измъкне.

-Пълна откачалка си, Джей Хоуп!-извиках удряйки гърдите на Джимин, който ме притисна още по-силно към себе си.

-Юнги, хей. Няма нищо.-погали ме нежно по главата.
××
Седяхме сгушени един в друг от 15 минути.
Вече се бях успокоил, дори щях да заспя, но нямах това спокойствие.

-Имаме ли достатъчно доказателства?-вдигнах глава и избърсах сълзите си.

-Какво?-учуди се Джимин.

-Наркотици, глупости. Нали са тук?

-Тук са. Всичко срещу него е тук. Мислех, че искаш да знаеш как си умрял.

-Аз знам.

-Какво? Защо не ми каза?

-Не съм казвал, че не знам, Чим.

-Мисля, че аз трябва да знам вече.

-Хосок наистина... прати един човек. Не бях получил никакво писмо. Беше вечер вече обаче и някакъв полицай дойде при мен и ме задърпа на някъде, казвайки ми, че ме местят. Все пак не исках да излизам от килията си и той изкара нож. Ченгетата попринцип идваха с пистолети, но този имаше само ножа, по който вече имаше кръв. Разбрах, че никой не ме мести.

-Защо не повика помощ?

-Не исках. Така или иначе щеше да ме убие. Спречкахме се и аз водех в началото, като бях застанал отгоре му, с ножа в ръка. После се осъзнах. Щях да го убия, Джимин. Ножът вече беше пробил кожата му и течеше кръв. Пред очите ми изскочиха родителите ми и спрях. Не можех да го убия, нямаше и къде да отида като избягам. Пуснах ножа и станах от него. Обърнах се към прозореца и тогава усетих как нещо пробива гърба ми. И тогава изпаднах в безсъзнание.

-Значи Хосок те е убил.

-Не беше той.

-Шуга, всичко се вързва. Имал ли е някакви проблеми според теб? Нали сте били близки.

-Какви например?

-Да изпада в някакво състояние от нищото. Да се ядосва изведнъж.

-Да. Понякога губеше контрол. Чак ме плашеше, но мислех, че и най-прекрасните хора имат свои проблеми и не обръщах голямо внимание, защото не позволявах да става сериозно. Винаги се успокояваше покрай мен.

-Юнги...затова в убивал. Има раздвоение на личността. Нали си гледал филми.

-Знам какво е.

-Трябва да действаме.

××
Окее стана прекалено драматично
Искам мнение
Остана една глава
Дайте ми малко коментарчета
××