Forgotten ×|YoonMin|×

×44×

-Това не ми хареса. Да си обираме крушите, докато е време.-каза Шуга.

Джимин леко кимна, поглеждайки го съвсем за кратко, след това отново проговори:

-Защо е толкова важно да спра? Да не би да има нещо скрито по случая?

-Джимин, затваряй си устата! Да си тръгваме вече.-изръмжа Юнги.

-Хах.-засмя се Хоуп.-Доста си упорит. Май трябваше да говоря направо от самото начало.

-Май да.

-Просто не си ври носа, където нямаш работа.-намигна му.

-Кажи му, че носа ти ще се вре, където си иска.-мъртвеца се ядоса и се изправи, приближавайки дразнителя си.-Може ли да му бръкна в окото?

-Не!-каза на висок тон Джимин, гледайки към Юнги. После се прокашля и опита да замаже положението.-Ъъ...май трябва да си ходя. Ще се видим друг път.-изправи се от стола.

-Определено ще се, ако продължаваш така.

Полицаят кимна леко и скастри с поглед духа, който обикаляше около жертвата си като хищник и хвърляше злобни погледи.

Излязоха от къщата на Хосок и се качиха в колата.

-Направи ли, каквото трябваше?

-Разбира се, че да.

-Добре. Да видим.-усмихна се Хоуп, гледайки как колата тръгва и се отдалечава от полезрението му, изчезвайки напълно.

-Ти шегуваш ли се? Повече никъде с мен няма да идваш!

-Млъкни.

-Не ме командвай! Заради теб можеше да стане голяма беля!-Джимин продължаваше да се кара на Юнги.

Изглеждаха като ядосана майка и малко дете, което не е написало домашната си и е изкарало лоша оценка.

-Ще говорим после. Не в колата. Укроти се малко.

-Че защо? Това си е моята кола? Нещо и против нея ли имаш?

-Джимин-ах...- въздъхна.

-Няма да се измъкнеш.

-Не се и опитвам.

×××
-Защо не можеше да ти викам в колата?-трясна силно вратата, влизайки в апартамента си.

-От къде да знам тази хитра лисица какво е направила, докато ти играеше ролята на доброто ченге вътре?

-Ами да беше останал да наблюдаваш, вместо да ми се пречкаш. Чакай. Да не би да казваш, че е сложил проследяващо устройство, камера или нещо такова?

-Елементарно, Уотсън. Бинго.

-Защо... да не си бил полицай преди да умреш?

-Не. Учех за полицай, но не ме приеха.

-Това е нормално ти си—

Лош поглед спря изказването му.
Веднага изречението придоби промени.

-Прекрасен! Невероятно духче.

-О. Нямаше да кажеш идиот нали?-Юнги пусна самодоволната си усмивка на свобода и се приближи до Джимин, който настръхна моментално.

-Н-не. Как го измисли това?-заекна и абсурдното му поведение, което го правеше страшно сладък, накара Шуга да изпусне смеха си.

-Ти си много тъп!-изсмя се, но бързо се овладя и отново скъси разстоянието между тях.

Усети притеснението на по-малкия и се усмихна, накланяйки главата си на една страна.

-Какво п-правиш?

-Нищо. Оглеждам те от близо.-облиза долната си устна, като лекичко я захапа.

Тръпки побиха тялото на Джимин и това не остана незабелязано.
Шуга отново се засмя и се просна на дивана, облягайки се на двете си ръце.

-Какво? Мислеше, че ще те целуна? Тези...ъгх. Не бих го направил.

-Тъпак. Да не съм искал? На медиум ли се правиш? Не ти се отдава.-троснато и сърдито, малкият Чим се прибра в стаята си, затваряйки шумно вратата.

-Е, ще се сдържам още мъничко, Чими~

×××

Аз пък не мога да се сдържам.
Бааавно развитие.
Май не ме бива за шорт сторито.
Не е мн шорт.
Ще пиша по-дълги глави (500 думи вероятно), за да мога да свърша преди 169 глава ;”)
×××