Джимин се изправи и застана до Юнги.
Мислеше какво да му каже.
-Сериозно..?
-Дух съм, стига вече не е новината на века.
-Ама..как?
-Умрях и така.
-Значи...си Мин Юнги?
-Точно така, дребен.
-Спри с това дребен!-кръвта му изведнъж закипя.
-Спокойно де. Не се пали.
-Около теб човек не може да е спокоен.-измънка си под носа, но Юнги успя да го чуе.
-Хм.. Хората са си спокойни около мен. Стига да не ги плаша.-засмя се.
-И как можеш да изплашиш някой?-заинтересова се полицаят.
Все пак.. Как един дух влияе на околните?
-Искаш ли да видиш?-подсмихна се Юнги и пламъчето в очите му заигра.
-Защо не? Да видим какво можеш.-засмя се уверено Джимин.
-Кой най-много мразиш от хората тук? Или...мога да позная?-повдигна вежда.
-Пробвай.
Влязоха в затвора и се върнаха на коридора с килийте.
Двамата крачеха уверено един до друг, нищо че Юнги никой не можеше да го види.
Усмивката от лицето му не слизаше, а Джимин беше прекалено спокоен.
Не знаеше какво може да направи "духа", но не се плашеше от неизвестното.
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
