Forgotten ×|YoonMin|×

×43×

-Защо да не започна аз да питам?

Юнги чу това и се обърна към Джимин.
Беше замълчал за кратко време, но сега щеше отново да се меси в работите на по-малкия.

-Трябва да си ходим. Сега.-каза твърдо, гледайки го в очите.

Джимин го погледна несъзнателно.
Щеше да каже нещо, но беше прекъснат от Хосок.
И по-добре.
Иначе щеше да стане сложно.

-Е? Как си, Джимин?

Пак тази усмивка.
Тази усмивка подлудяваше и Джимин и Юнги.
Но по различен начин.
Не по онзи привличащ начин, който те кара едва да се сдържаш.
Юнги искаше да му разбие физиономията, само за да разкара тази усмивка.
А Джимин.
Той беше подозрителен.
Нещо не му харесваше темата, към която тръгнаха.
Имаше онова лошо предчувствие.

-Как да съм?-присви леко очи, наблюдавайки го внимателно.

-Добре ли се чувстваш?

-Чим. Този е намислил нещо.-смотолеви Шуга, гледайки внимателно Чон.

-Как трябва да се чувствам?

-Аз се чувствах добре. Разговор с приятел, задаваме си въпроси. Ти така ли си?

-Не точно.

-Трябва да си добре.

-Защо?

-По-гостоприемен начин да ти кажа някои неща, няма.

-Какво да ми кажеш?

-Защо се занимаваш с Юнги? Той умря. Не е важен вече, за да му се обръща такова внимание.

Шуга изръмжа и стана от земята. Идваше му да го смаже, но Джимин го спираше.
Не му казваше нищо, но самото му присъствие не му позволяваше да го издава.
Фактически си беше мъртъв и нямаше как да му навреди особено.

-А преди бил ли е важен?-попита Джимин.

”Какви ги дрънка сега?”-Юнги го погледна странно и раздразнено.

-Беше. Нещо такова.. Това не е важно сега.

-И кое е важно?

-Мисля, че да бъдеш добре е най-важно. Затова остави полицейската професия за малко.

-Моля? Аз съм полицай и такъв ще остана. И защо постоянно говорим за това как се чувствам?

-Защото е важно, Чими. Ако искаш да си добре просто не се занимавай вече с Мин Юнги.

-Това заплаха ли трябва да е?

-Стига да ме разбереш правилно. Искам да кажа, че здравето и живота са най-важни.

-Искаш да кажеш, че ще ми се случи нещо, ако не те слушам нали?

-Изглежда си досетлив.-усмихна се доволно.