Forgotten ×|YoonMin|×

×39×

-Джимине! Защо трябва да ходиш?-настигна го Шуга.

-Защото ти няма да изплюеш камъчето скоро.-забърза крачката, стигайки колата си.

-Ъгх не си сериозен.

-Така ли?-погледна го учудено и влезе в колата.

Юнги го последва бързо.

-Недей.

-Не ми казвай какво да правя.-запали двигателя и потегли.

-Адрес имаш ли?

-Имам. Не падам от Марс. Аз съм полицай, все пак.

-Защо те интересувам толкова? Не можеш ли просто да оставиш живота ми заровен надълбоко?

-Грешка. Не си интересен, Шуга. Просто захвана ли се с нещо го свършвам докрай.

-Джими—

Колата спря.
Бяха пред имението на Хосок, който тъкмо се бе прибрал.
Не очакваше гости, но идването на Джимин, нямаше да остане незабялезано.

-Стой.-Юнги побърза да застане пред Джимин и да го спре преди да се появи пред първите камери на входа.

-Стига си се пречкал. Твърде съм близо, за да се откажа.-отблъсна го.

-Ще ти кажа, каквото искаш.-въздъхна и заби поглед в земята.

Чим спря движенията си и го погледна преценяващо.
Все още му нямаше доверие.

-Просто... Да се разкараме по-бързо от тук. Ти. Ти трябва да се махнеш сега.

Сега Мин показа притеснението си и Джимин определено забеляза промяната в тона му от твърд на загрижен.

-Какво ще ми направи?

×××

-Имаме гости, а?-Хоуп се подсмихна, гледайки Чан.

-Парк Джимин е тук, но..

-Дошъл е сам? Ихаа добър си. Какво му каза?

-Ами..нищо.

-Както и да е. Време е да си поговорим очи в очи с този полицай.

×××
Щях да ъпдейтна по-бързо ама бях на екскурзия, имах тест по математика и мислех за кОпон повече от всичко ^^
×××