-И какво сега?-Юнги потропваше с крак, гледайки, надвесилия се над купчина документи, Джимин.
-Седни.-каза спокойно, отгръщайки един от листите.
-Да не съм ти куче?-издразни се.
-Пречиш ми. Намери си работа.-все така задълбочено полицаят си вършеше работата.
-И какво толкова трябва да правиш?-надвеси се над главата му.
-Интересно ли ти е?
Джимин обърна глава към мъртвеца и двамата се оказаха на сантиметър разстояние.
-Не, разбира се.-смотолеви Юнги, все така гледайки в очите на другия.
-Така ли?-премигна, сканирайки лицето му подробно с поглед и връщайки се обратно на маслинените му очи.
-Това е странно, Джимине.-промълви, без да отделя очите си от неговите.
-Знам.-Чим се съгласи.
-Защо продължаваме?
-Защото.. Не знам.
-Ти започна.
Двамата седяха и се зяпаха, започвайки да спорят.
Никой не смееше да развали очния контакт, защото се притесняваше, че после положението ще е неловко.
Не, че сега не беше.
Просто не можеха да спрат.-Ще спрем ли?-попита Джимин.
-Защо?
-Просто...очите ми изсъхнаха.
Момчето не смееше дори да премигне. Беше обладано (от луцифер и буда йее ) ни мога просто😂😂) от тъмноокия.
-Джимин, какво гледаш?-някой влезе в стаята.
Двамата се обърнаха към човека отсреща въпросително.
-Ами имаше комар.
-По това време?
-Да.. Следях го с поглед.
-Но ти се беше зазяпал в една точка.
-Ами комарът...такова..
-Идиот.-прокашля се Юнги, получавайки моментално неудобрителен поглед.
-Пак ли комарът?-попита охранителят, усещайки че този разговор не върви на никъде.
-Нда. Такъв е досаден.-обясни Джимин през зъби, забивайки очите си в тези на Шуга.
-Убий го.
-Там е работата...не мога.
×××
СОРИ СОРИ СОРИНЕ КАЧВАХ БЪТ
АМИ НЯМАМ ОПРАВДАНИЕ
НЕ МОГА ДА СИ ИЗМИСЛЯНе съм добра в мисленето ъх...
Тия, които все още следят от това... Еми благодаря.
МИСИ ЗА ЧЕТЕНИЯТА ЯКИЧКИ ХОРА <369
МНОГО ЛОФ ЗА ВАС И НОВИЯ МИ ЯК КЛАС
Нда малко ми е натоварено...
Кого заблуждавам..
АМА КЛАСА МИ Е МН ЯК
Лудаци като мен хехе
Нищо, че кпопа е неизвестен за тях сиг
Още не знаемПрекалих с писането тука
Та исках да кажа
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И МС ЧЕ ЧЕТЕТЕ ТВАРано е за Коледа ама всяка събота и неделя ги чувствам като празник ;")
БАЙ
×××
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...