-И сега какво?-попита Джимин, докато излизаха с Юнги от затвора.
-Ще отиде в лудница вероятно.-повдигна безгрижно рамене.
-Още не си ми казала нищо, Юнги.
-Шуга. Казвай ми Шуга. Не харесвам името Юнги.
-Шуга...това съм го чувал някъде.-замисли се полицаят.
-Все пак съм известен.-направи се, че отмята невидима коса.
-Бил. Нали си дух? Сега няма никаква информация за теб. Това е странно.-размишляваше на глас.
-Нямаш ли друга работа, вместо да тършуваш в миналото ми?
-Дойдох тук заради теб.-обясни кратко и ясно.
-Какво?-погледна го объркано Шуга, който не бе помислял за такъв вариант.
Беше вярно, че не е виждал нови охранители скоро. Джимин беше привлякъл вниманието му, не само защото го виждаше.
-Да. Можеш да се чувстваш важен, ако искаш.
-Защо? Защо аз?
-Не знам. Детско любопитство.
-Детско?
-От малък си ми интересен, Шуга.-погледът му срещна дълбоките очи на духа.
-Интересен? Я, стига.-прекъсна очния контакт.
-Наречи го както искаш. Аз ще те проуча и ще разбера истината за теб.-каза твърдо и непоколебимост беше написана на челото му.
YOU ARE READING
Forgotten ×|YoonMin|×
Short StoryМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...
