Forgotten ×|YoonMin|×

×21×

Двамата продължиха да седят у полицая.
Тишина.
Никой не опитваше да заговори другия.
Джимин беше много замислен по въпроса с детството на Юнги, докато на Шуга му беше по-скоро скучно и си играеше с пръстите на ръцете.

-Нищо ли няма да кажеш?-започна той.

-Какво трябва да кажа? Имам убиец в къщата си.

-Никога не съм очаквал да ме разбереш. Пък и съм мъртъв. Не извършваш престъпление.

-Едно нещо се чудя в момента..

-Само едно ли?-учуди се и застана в седнали положение, за да гледа към Джимин.

-Не. Но в момента ще питам за него.

-Добре. Да видим какво тормози малкия Чим Чим.

-Ах ти...-въздъхна.-На колко си бил?

-Това ли е? Ами беше отдавна. Някъде на 7?

-Толкова малък.. Няма начин да си в затвора заради това.

-Така е. Прав си.

-Тогава какво? Убил си още някой?

-Амии...това ще ги разбереш друг път. Но след случката ме взеха социалните. Решиха, че е било при самозащита. Никой не ме изслуша.

-В дом за сираци ли са те прибрали?

-Да. Живях там, докато не станах пълнолетен.

-И после?

-После.-усмихна се дяволито.-Стана забавно.

×××
Забавно ли ви е?
На мен не.
Айде мнения сладита~
×××