Стигнаха входа кооперацията, в която живееше Джимин.
Беше на четири етажа, от които четвъртия се полагаше на него.
Нямаше асансьор.
Юнги щеше да се задъха.-Мамка му! Какво е това? Не съм се изкачвал по такива стълби от година!
-Стар си..
-Абе ей!-обърна се, гледайки го на кръв.
-Хайде де. Още сме на втория етаж. С това темпо до утре няма да стигнем.
-Тц.. Не е толкова просто.
-О, напротив!-прескочи две стъпала наведнъж и го хвана за ръкава, повличайки го със себе си.
-Стана ти навик.
-И какво ще ми кажеш сега?-попита Джимин, наливайки си вода.
-Че къщата ти е малка.
-Двустаен апартамент е. Не ми трябва повече.
-Аха.-излегна се на дивана.
-Щеше да ми казваш нещо.
-Не сега. Остави ме да се насладя на този диван.
-Юнги...стани...
-Защо?
-Това...е...моята...възглавница...
-Дишай, дребен. Вече не е.
-Ставай!
-Тц. О, това ли искаш?-повдигна се леко и измъкна възглавницата.
-Дай ми я.
-Ако не искам?
-Ще ми я дадеш.
-Не няма.-отново седна върху нея.-И не ми казвай Юнги. Разбрахме се.
-Разбрахме се да ми кажеш нещо, ако те доведа в дома си.
-Ще ти кажа нещо. Ела насам.-подкани го с два пръста.
Джимин се доближи до него.
-Няма да получиш тази възглавница обратно.-прошепна му в ухото.
-Идиот такъв!-ядоса се полицаят.
-Внимавай с думичките. Малък си.
-Ти пък си стар.
-Даа. Имам повече опит. В убийствата и в живота.
×××
Ем..скучно ми е ;]
×××
ESTÁS LEYENDO
Forgotten ×|YoonMin|×
Historia CortaМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...