Forgotten ×|YoonMin|×

×34×

-Ти кой искаш да убиваш бе?-сопна му се възмутено Юнги, скръствайки ръцете си.

-Е, над какво работиш?-доближи се Чан.-Мин Юнги ли пак?

-Пак? Тоя какво иска да каже? Досаден ли съм му? Иска ли да го пратя в страната на сънищата?-раздразни се духа.

-Мхм. Търся нещо.-каза Джимин, опитвайки да игнорира мъртвеца.

-Така ли? Какво?-Чан се прибижи още, както и заинтересования Шуга.

Не му беше приятно постоянно полицая да се рови из живота му, но какво да се прави.
Трябваше поне да знае до къде стига.

На страницата пишеше името на училището, което Юнги е посещавал до 7ми клас.
На следващата беше детската му градина, а на другата - гимназията, в която не ходеше често.

-Хей, какво е всичко това?-сръчка го в ребрата и Чим реагира, привличайки вниманието на служителя.

-Проблем ли има?-почуди се.

-Не.-отговори студено, гледайки към Шуга, който повдигна рамене.

-Нищо не съм направил.

-Защо се задълбаваш толкова? Има неразрешени случаи на живи престъпници.

-Този е специален. Има нещо гнило.

-Аха. Добре. Върши си роботата.-потупа го по рамото и излезе от стаята.

-Гнило? Ти си гнило.-изсъска през зъби Шуга и седна на един стол.

×××
-Нали говори с приятеля си в затвора?

Хосок говореше с шефа на полицията. Въпреки нечистите си сметки, той имаше връзки навсякде. Трябваше му едно обаждане, за да спечели каквото иска.

-Да, разбира се. Чан ще се справи.

-Искам да разбере от близо какво представлява този индивид.

-Ще го направи. Не се безпокой.

-Да се надяваме. Иначе ще трябва да поговоря с този Чан.