-Как така от къде? Изписано ти е на лицето.-засмя се, подразвайки Джимин.
-Искаш ли да направим състезание по спане?
-Колко нелепо. Спечелил съм преди да си си затворил очите.
-Нали не спеше?
-Когато искам, го мога.
-Добре. Да спим.
-Иху. Ще спя в твоето легло. Беше си ясно още когато легнах.
-Ъх.-легна, обръщайки се с гръб към Юнги.
Шуга стоеше вече половин час, гледайки гърба му. Щеше да изчака да заспи и после щеше да огледа къщата му.
-Шуга. Спиш ли?
-Заспах отдавна.
-Защо ми отговаряш тогава?
-Ти изгуби. Казах ти.
-Не съм заспивал.
-Именно. Аз печеля.
-И какво искаш?
-Хм.. Обърни се към мен.
-Само това?-Джимин го послуша и откри учуденото си изражение пред мъртвеца.
-Искам да живея тук.
-Мъртъв си, мамка му.
-Знам го по-добре от теб.-подбели очи.
-Хубаво. Защо тук? Изоставяш онази приветлива и уютна, пълна с прах и ужасна храна, килия?
-Точно. Много си бил умничък.-разроши му косата.
-Тъпанар.-изпуфтя недоволно.
-Хъ. Наистина се научи да ми викаш поне хюнг.
-Мечтай си.
-Мечтите ми отдавна умряха, заедно с мен.
-Как умря?
-Каза ми името преди малко. Какво искаше?-смени темата.
-Исках да те питам... Кой е премахнал досието ти?
-Това ще го научиш по-късно, сладък.
-Сладък? Къде отиде "дребен"?
-Замина си, когато видях хубавите ти плочици.-облиза устни и му намигна.
Джимин направи отвратена физиономия и отново му обърна гръб.
×××
Иху.
Ще почна скоро с другото.
Ммм другото *мазен фейс*
Ще видим за кое "друго" говоря ;)Сега отивам в мола щото дрешки трябват ;")
15ти септември бил празник.
Тва го научих днеска без да искам ;-;Празнувайте дица~
×××
KAMU SEDANG MEMBACA
Forgotten ×|YoonMin|×
Cerita PendekМин Юнги, затворник със забравено минало. Умрял в килията си преди една година, в която се носели само слуховете за бродещия му дух. Новите пазачи на неговия отдел се плашели от историйте за Юнги, но не и Парк Джимин. Той от малък слушал за него. Н...