Forgotten ×|YoonMin|×

×25×

-Как така от къде? Изписано ти е на лицето.-засмя се, подразвайки Джимин.

-Искаш ли да направим състезание по спане?

-Колко нелепо. Спечелил съм преди да си си затворил очите.

-Нали не спеше?

-Когато искам, го мога.

-Добре. Да спим.

-Иху. Ще спя в твоето легло. Беше си ясно още когато легнах.

-Ъх.-легна, обръщайки се с гръб към Юнги.

Шуга стоеше вече половин час, гледайки гърба му. Щеше да изчака да заспи и после щеше да огледа къщата му.

-Шуга. Спиш ли?

-Заспах отдавна.

-Защо ми отговаряш тогава?

-Ти изгуби. Казах ти.

-Не съм заспивал.

-Именно. Аз печеля.

-И какво искаш?

-Хм.. Обърни се към мен.

-Само това?-Джимин го послуша и откри учуденото си изражение пред мъртвеца.

-Искам да живея тук.

-Мъртъв си, мамка му.

-Знам го по-добре от теб.-подбели очи.

-Хубаво. Защо тук? Изоставяш онази приветлива и уютна, пълна с прах и ужасна храна, килия?

-Точно. Много си бил умничък.-разроши му косата.

-Тъпанар.-изпуфтя недоволно.

-Хъ. Наистина се научи да ми викаш поне хюнг.

-Мечтай си.

-Мечтите ми отдавна умряха, заедно с мен.

-Как умря?

-Каза ми името преди малко. Какво искаше?-смени темата.

-Исках да те питам... Кой е премахнал досието ти?

-Това ще го научиш по-късно, сладък.

-Сладък? Къде отиде "дребен"?

-Замина си, когато видях хубавите ти плочици.-облиза устни и му намигна.

Джимин направи отвратена физиономия и отново му обърна гръб.

×××
Иху.
Ще почна скоро с другото.
Ммм другото *мазен фейс*
Ще видим за кое "друго" говоря ;)

Сега отивам в мола щото дрешки трябват ;")
15ти септември бил празник.
Тва го научих днеска без да искам ;-;

Празнувайте дица~
×××