Forgotten ×|YoonMin|×

×67×

Приятелят на Джимин дойде и нещата изведнъж се обърнаха под неговия контрол.
Все пак беше специалист в това отношение, така че беше нормално, но за Шуга се правеше на голямата работа, за да впечатли Джимин.

Не, че не бяха приятели от дълго време и Техьонг да си имаше приятелка от една година, но Юнги ревнуваше ужасно много и му идваше да го удари с онзи чук, с който щеше да разбие катинара.

-Джимин?

-Мм?

-Имам чувството, че някой ме наблюдава.

-А...така ли?-Джимин погледна строго към Юнги, който не откъсваше погледа си от момчето.

-Направо тръпки ме побиха!

-Който и да е, е много ревнив.

-Какво?

-А не,нищо. Продължавай. Искаш ли сок?

-Да, може.

Джимин отиде до хладилника и изкара портокаловия сок, давайки знак на Шуга да го последва.

-Не се издавай така, сладък.

-Спри да ревнуваш, Юнги.

-Това...не е ревност.

-Хубаво.

Чим се върна с две чаши и кутията сок при Техьонг, който вече беше приключил с катинара.

-Бърз се, дано се омете по-бързо.

-Майната ти.-хвърли злобен поглед, а след това се обърна с усмивка към приятеля си.-Браво! Какво следва?-подаде му чашата.-Трябва да ме научиш на някой и друг трик.

-По-добре не.-намеси се неканен Юнги.

-Ще ми дадеш ли един час? Не е толкова лесно. И благодаря. Може да ти дам някой урок.

-Айде не.

-Ти как се справяш иначе? Не сме се виждали от доста време.

-Супер съм. Даже си намерих гадже.

-Преодолял си ме бързо, а?

-Бивш ти е?! Пак Джимин, това не го каза!-Юнги впи ядосан поглед в Джимин, който го игнорира.

-Ахх, не намесвай това, беше седмица. Шшшт. Как му е името?

-Чонгкук. Сладък е.

-Дай снимка, направо профила му, за да не ти преча.

-Окей.-засмя се.

-Сладък е наистина.-съгласи се от първата снимка, която видя на Кук.

-Идиот, сляп ли е този? Оставил те е заради тоя Чонку или както беше?!-забил се в телефона, Юнги беше възмутен.

Джимин го избута, без Тае да забележи това и продължи да разглежда.

-Този човек много добре се е постарал никой да не му отваря сейфа.

-Не можеш ли?

-Мога, изчакай. Много си нетърпелив, както винаги.

-Глупости, само питах.

-Те търпеливите не са интересни.-намеси се духчето, на което никой не обръщаше внимание. Не, че Техьонг можеше да му обърне такова.

-Отивам до тоалетна, ти си върши работата.

-Споко, Чим.

Юнги, разбира се, влезе в тоалетната като негов придружител.
Да не се изгуби или да падне вътре ;3

-Ще се махнеш ли?

-Не възнамерявам.-усмихна се.

Джимин въздъхна и продължи работата си, защото разбра, че досадният призрак няма да се разкара.

××
Беше минал час и двамата се бяха излегнали на дивана, гледайки някакво детско, докато Техьонг продължаваше да опитва с паролата на сейфа на Хосок.

-Джимин, ела! Успях.-Тае го викна и Чим падна от дивана, претъркулвайки се до него.

××
2 глави остават хахах
Още нз какво има вътре в тая кутийка, ама ще го измисля ;)
××