Forgotten ×|YoonMin|×

×55×

Той...целият трепереше и говореше небивалици, Джимин. Искаше да му вярвам, да сме заедно, но аз...Не можех. Казах му да се предаде. Тогава превъртя. Опита се да ме убие. Щеше да ме наръга, но аз го бутнах и избягах. После изчезна отново. Не знаех какво става с него. Бях решил да го предам на полицията след работа, но той ми звънна по-рано. Искаше да се видим. Каза, че ще се предаде след това. Срещнахме се и той искаше да заминем. Отказах и тръгнах към полицейското и им разказах всичко. Казах им, че имам ключ, но го бях забравил у нас. С двама полицаи отидохме да го вземем, когато намерих баща ми наръган на дивана и майка ми удавена във ваната.
Онези неща, които трябваше да намерят у тях, бяха вкъщи на масичката, на която с баща ми закусвахме сутрин. Когато видях всичко това, просто бях готов да се срина. У тях не откриха нищо и всичко сочеше към мен. Нямаше как да го изкарат виновен, още повече като имаха мен.

-Не можел да разказва подробно, друг път.-изпуфтя Джимин.

-Само това ли ще кажеш, идиот такъв?!

-Ами не. Ще го хвана този нещастник и ще го тикна в затвора, където му е мястото. Даже съм му запазил твоята килия.

-Шш ей. Не ми омърсявай килията, тя е свещена. С толкова труд станах известен в този затвор. За другото съм съгласен, но той е опасен.

-По скоро с много лошо държание. Приличаш на гангстер и без да си убил някой.-изсмя се.-И да знам, щом те е натопил така яко.

-Звучиш като мен, моля да не си разменяме ролите.

-Всъщност ми харесва. И съжалявам за това, което е трябвало да преживееш.

-Не ти го разказах, за да ме съжаляваш, идиот.-удари го по главата.

Колкото и над нещата да опитваше да бъде, Джимин разбираше, че Юнги не е добре. Искаше да му помогне и трябваше да го направи като хване Джей Хоуп.

-Спокойно.

-Аз съм си спокоен.

-Не говорех на теб.

-А на кого, Джимин? Съвсем ли откачи?

-Ами не.

-Аха...Как ще го хванеш?

-Хванем. Трябваш ми, глупи. Да не мислиш, че ще те оставя да бездействаш?

-Надявах се.

-Супер. Стига надежди, имаме работа.

-Ама-

-Не, сега тихо.

-Айде почивка и от утре да започнем.

-По-добре да не губим време, защото така или иначе сме закъснели.

-Ако закъснеем още малко няма да е от значение.

-Ти може да си умрял, но на мен ми се живее и не знам какво може да мисли онзи.

-Хубаво. Какво искаш от мен, полицайче?

-Вече знам, че не си над закона, както се правеше. Отиваш на разузнаване.

-Ще съм таен агент?

-Да.

-Боже! Винаги съм искал!

-Гледал си много филми. Пращам те, защото не могат да те хванат, да се надяваме.

-Няма да те разочаровам, Чими!!-извика и с усмивка мина през входната врата.

Джимин само се засмя и започна да разглежда копието от случаят "Мин Юнги" , с което се бе сдобил.

××
Айде сладките ми
Честита баба Марта~
Оставям това тук
××