Forgotten ×|YoonMin|×

×59×

-До кога ще тършуваш из тези документи?-измрънка Шуга, леко излегнал се от едната страна на бюрото на Джимин.

-Ти какво искаш? Да ме убие ей така ли?-издразни се полицая.

-Нямаш ли някакви силни приятели ченгета, на които да звъннеш и те да го приберат на топло?

-Във филм ли живееш?

-То малко като филм стана. Исках да кажа, че ми е скучно.

-Не съм те карал да седиш и да ме зяпаш.

-Да ама-

-Ама какво?

-Хубав си.

-Моля?

-Казах, че ставаш.-въздъхна и зарови лице в ръцете си, без да си прави труда да се изправя.

-Ще спиш на килима.

-О да, а ти пред вратата. Как ти се струва?

-Това е моята къща.

-Да знам.

-На Ри ще спи на дивана, за теб няма място. Намери си някоя пейка.

-Ще спя при теб.

-Кой го каза това?

-Аз! И без това твоето легло е много удобничко.

-Да и не го деля с никого.

-Ее, веднъж спах до теб! Какво толкова??

-Имам работа. Най-добре се закопай някъде.

Юнги стана и се запъти тромаво, с бавни крачки към стаята на Джимин.
Мина през вратата и легна шумно на леглото му, гушвайки една възглавница.

-Не ми лягай на леглото!-развика се полицаят.

Същевременно, На Ри се беше изтегнала на дивана и гледаше любимото си кулинарно предаване на плазмения телевизор.
Чуваше всичко, но не искаше да се занимава с двамата.
За нея те бяха деца, които са в разцвета на силите си и трябва да изразходват енергията си.
Освен това, според нея много си отиваха и дори да се карат, тя беше сигурна, че изпитват симпатии един към друг.

Джимин влезе в стаята си с гръм и трясък и прасна вратата, затваряйки я.

-Който чупи - купи. Това е твоята врата.-каза Юнги, изплезвайки се.

Този жест не беше видян от по- малкия, защото беше с гръб към него.

-Махай се.-отиде до него и го избута на земята.

-Уу това всичко мускули ли са? Ах ти, Пак Джимин! Защо си ги крил до сега??- Юнги докосна бицепса на Джимин, който от своя страна се погнуси от тона на призрака и го удари с всичка сила по бедрото, защото това беше първото, което видя.

-Ще си играем ли?

-Ще те съдя за-

-За какво? Ще съдиш призрак, а? Ще те затворят в лудницата и аз пак ще дойда при теб и ще си спа в твоето легло.

Тези заплахи караха мозъкът му да пулсира от нерви. Искаше да го сдъвче и изплюе, и същевременно да избяга от него.

-Защо си толкова отвратителен??

-Защото обичам да те дразня. Сладък си, когато се ядосваш.

-Мин Юнги, какво стана с теб?

-Какво да е станало? Казах ти, че ми е скучно!

××

10 минути по- късно, Юнги бе завлечен във всекидневната и захвърлен на дивана при На Ри.
Тримата гледаха Гарфилд, който където си намери място и мълчанието беше постигнато.
Никой нямаше право на глас, щом Пак Джимин се ядоса.
Затова Шуга си дъвчеше кротко една синя близалка, сгушен до бедрото на Джимин.
Имаше място на дивана, но той беше решил да го предостави на На Ри.

××
Пфф сдр мдр
Пак закъснявам~
××