Control || H.S.

Глава 1

Аделайд

Проблемът в момчетата в гимназиалните им години е, че са твърде неопитни. А ето и истината - когато си твърде неопитен, не ставаш за нищо. Това беше причината да откажа на Клеър Майкълсън след като ми уговори среща с едно от най-хвалените момчета от випуска. Най-добрата ми приятелка, която беше замислила тази така несполучлива стратегия с майка ми, беше съкрушена. А доколкото до госпожа Суейт - тя щеше да го преживее, просто вече започваше да се възмущава от странността на дъщеря си и да се опасява да не би наистина да има нещо повече сбъркано в нея.

Бях се разболяла само за седмица. Някаква незначителна настинка, която обаче отне правото ми да присъствам на всички важни събития, които се състояха през тези седем дни. Като например, разговора между Клеър и Шон, който остана разочарован след отказа ми. Или като теста в сряда сутрин, даден на всички ученици от единадесети клас от новия учител по география.

Завърнах се в понеделник, гневна, че никой не ме беше предупредил за него. Оказа се, че в часа щяхме да правим практически работи, затова щеше да се наложи да остана след часовете. За моя голяма изненада новият ни учител не беше навъсен старец, който закъсняваше с двадесет минути, защото беше забравил, че е на работа.

Секунда след като оповестяването за началото на часа пристигна до ушите ми, вратата се отвори. Първо влезе Томи, целият почервенял, а след него и той. Дъхът ми беше отнет от ясно изразените му черти, от строгостта на лицето му. Косата му беше кестенява, късите къдрици плачеха да бъдат докоснати, кожата му беше чиста и с лек загар. Навитите до лактите му ръкави на бялата риза откриваха мускулести и силни ръце. Бедрата му бяха обгърнати от черен панталон, правещ го да изглежда още по-висок. Боях се, че ако се надигне на пръсти, ще удари с глава тавана на стаята. Тялото му беше толкова огромно в сравнение с недобре оформените още тела на съучениците ми. Широките му рамене пораждаха у мен такава възхита, огромните мечешки лапи ме изумяваха всеки път, в който ги размърдаше, докато ни поздравяваше.

-    Адли! - някой пошушна иззад мен - Викат те.

Вперих поглед пред себе си, вцепенена от ужас. Нима бях направила лошо първо впечатление?

-    Здравейте и на вас, госпожице Суейт - неприветливият му тон ме убеди в предположението ми. - Не знам поради каква причина не ме слушахте, но се надявам да е била достатъчно добра, за да изгуби още няколко минути от часа ми. - погледна ме от кожения стол, на който седеше зад бюрото си, после сведе глава отново към ръцете си - Съучениците ви ще Ви споделят името ми по-късно, тъй като в сряда не бяхте тук да се запознаем. Ще останете след часовете, за да направите теста, който ще ми даде представа за възможностите ви по предмета ми, както вече може би Ви е известно.