Control || H.S.

Глава 14

Харолд

В събота си взех почивка от момчетата и проверяването на тестове и отидох до супермаркета, за да си напазя продукти, с които трябваше да изкарам до края на другата седмица. Докато оставях в пазарската количка всяко тестяно изделие в картонена кутия, което трябваше само да се стопли на микроволна, за да бъде годно за консумиране, обмислях дали да не открадна Зейн от Джиджи и да го принудя да ми готви. След няколко минути на размишления се сетих, че Джиджи тренира бокс, и достигнах до заключението, че ще трябва да си потърся домашна помощница.

Думите на най-добрите ми приятели, доказващи ми, че се нуждая от момиче, ме връхлетяха до щанда на вредните храни. Застинах с кутията шоколадови бонбони в ръка и дори не видях малкото момченце, което притича до майка си и ѝ каза, че баткото отсреща е парализиран от змийска отрова.

Наистина ли беше така? Толкова ли отчаяно се нуждаех от някой, който да се грижи за мен? Или просто момчетата имаха по-различни ценности от мен и домашната помощница не беше толкова лош вариант?

Тръснах глава, пускайки кутията в количката и отстъпвайки назад, за да изляза на пътя към касите. Вместо това обаче някой зад мен изохка и се извини. Обърнах се, наясно, че ботите ми добре са изцапали обувката на когото и да бях настъпал.

- Хари? - гласът ѝ се разля наоколо, мек като копринена материя и сладък като течащ мед.

- Здравей - усмихнах се, несигурен как ще прозвучи името ѝ от устните ми в пълното състояние на унеса, в който бях изпаднал.

- Какво правиш тук?

Огледах Аделайд, облегнала се на собствената си пазарна количка и гледаща ме с онези свои големи очи. Устните ѝ изглеждаха дори повече апетитно от обикновено и косата ѝ беше спусната, сякаш твърде буйна, за да бъде укротена от ластик.

- Пазаря храна. Вкъщи няма никой, който може да готви и ми се налага да оцелявам сам.

Засмях се, виждайки, че противоположно на моята количка нейната беше препълнена с подправки и сосове.

- Съвсем никой? - попита невярващо - Не бих могла да си представя да ям готова храна. Всъщност имаше период, в който още не можех да готвя и с мама поръчвахме от ресторанти... Както и да е, пак се отплеснах.

- Приятно ми е да те слушам - свих рамене. - Тези дни само телевизорът ми комуникира с мен.