Control || H.S.

Глава 64

Харолд

Аделайд беше права - и двамата знаехме от самото начало в какво се забърквахме, но отказваше да допусне мисълта, че може би това беше твърде опасно за нас. Може би се превръщаше в нещо неудържимо, щом бяхме изгубили контрол върху него. Двамата се опитвахме да убедим другия в това, в което мислехме относно ситуацията, но никой от нас нямаше смелостта да изрече мислите си на глас.

Онзи ден, в който си тръгна разплакана от вкъщи, я търсих с часове. Обикалях с джипа из целия град, като понякога слизах от него и се надявах да я видя по местата, където се бяхме срещали. Едва към полунощ, премръзнал, вир-вода и проклинащ експанзивността и на двама ни, се прибрах. Опитах се да се насиля да повярвам, че се е прибрала в къщата на майка си, защото знаех, че неизвестността на местоположението й щеше да ме побърка.

Още на другия ден, когато я видях да прекосява коридора, отивайки към кабинета по история, ми се прииска да се зашлевя заради начина, по който изглеждаше. Опитваше се да прикрие зачервените си очи със слънчеви очила и за първи път откакто я виждах, беше вързала косата си с ластик. Пуловерът й се свличаше от раменете й и докато се оглеждах да не би някого да ни види, я дръпнах към себе си.

- Шшт, аз съм - успокоих я, когато усетих напрежението в тялото й. - Ела с мен, моля те.

Прочетох колебанието в очите й, но когато се съгласи, я поведох към кабинета си. Заключих вратата след нея, надявайки се някой да не дойде. Тя просто стоеше срещу мен и гледаше в краката си, затъквайки колието от майка ми под пуловера си.

- Защо ме извика? - попита, шепнейки.

Дали не й беше останал глас след вчера?

- За да ти се извинява - свих рамене и пристъпих напред, без дори да съзнавах, че го правя. - Вчера... държах се зле, казах ти неща, които не трябваше, оставих те сама в дъжда. Мога да го обобщя в няколко думи - бях кретена във връзката.

- И аз не се държах добре. Просто... не искам да те изгубя, Хари.

Гласът й се пречупи и това, изглежда, беше достатъчно и за двама ни, за да си простим. Прекосих разстоянието помежду ни, а тя се хвърли в обятията ми, позволявайки ми да я обгърна с ръце. Вдишах от аромата й и целунах челото й, опитвайки се да си внуша, че всичко беше наред.